Белоградчишките скали


Белоградчишките скали
23 Май 2011, Понеделник


Те са обявени за природен феномен през 1949 година, но историята им и техният вид са карали хората да немеят столетия преди това.


Автор: Веселин максимов

Не са плато, защото не са равни, но имат размерите на такова – проснали са се на цели 30 километра, а са широки 3. Хиляди са, но най-впечатляващи са тези около едноименния град. Хората, живеещи там, са развихрили на воля своята фантазия, когато са ги кръщавали. Мадоната, Мечката, Лъв, Ученичка, Конник, Адам и Ева, Динозавър...
Сигурно ще ви прозвучи втрещяващо, че някога, преди много милиони години (по-точно преди 230), в края на Палеозойската ера, те са били морско дъно.
Скалната му повърхност се покрила с утайки и наноси, след което стотиците хиляди земетресения, нагъването на земната кора, бурните ветрове, вятърът и  смяната на температурите свършили останалото – след изпаряването на морето, на бял свят се показали високи камъни със спираща дъха красота.
Ако сте романтици и не ви устройва геофизическото обяснение на тези български красоти, смело се хванете за легендата за появяването на най-интересните от тях.
Мълвата шепне, че преди векове, още по римско време, но когато вече християнството било утвърдена религия, до сегашния Белоградчик съществувал женски манастир. В него живеела неземно красивата сестра Витиния, която се залюбила със снажен римски левент – патрицият Антонио.
На Петровден хората можели да посещават манастирите и Антонио влязъл при своята изгора. Ясно е какво са правили, защото след девет месеца целомъдрената тишина зад дебелите стени на обителта била разцепена от бебешки рев.
Потресените монахини устроили строг съд на Витиния, проклели я и я изпъдили от манастира, заедно с нейното бебенце. Тя прекрачила прага и изминала двайсетина метра с плачещото вързопче в ръце, когато се задал на бял кон Антонио с молба към суровите сестри да приемат обратно Витиния.
Изведнъж, въпреки че времето било тихо и хубаво, се разразила страшна буря, земята започнала да се тресе и паднал грозен гръм. Той бил тъй силен, че сринал абсолютно целия манастир, а всичко наоколо се вкаменило. Оттогава Антонио станал скалата Конникът, Витиния – Мадоната с детето, а послушниците – Монасите.
Почти всички растения, които виреят в Белоградчишките скали, са вписани в Червената книга на Република България. Сред скалните красоти живее изключително редкият черен щъркел. Бродят и вълци, глигани, сърни и благородни елени.
След безумието на съсипията през последните 20 години у нас, някой реши, че в книжката „Стоте туристически обекта” у нас няма нищо лошо и я възстанови.  Белоградчишките скали са един от тях.
Посетете ги, за да се запишете. И ще оставите там част от сърцето си.



В категории: Горещи новини , Чудесата на България

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки