Александър Кашъмов: Несправедливите присъди на журналисти водят до цензура


Александър Кашъмов: Несправедливите присъди на журналисти водят до цензура
02 Май 2011, Понеделник


Александър Кашъмов е юрист, адвокат, ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация“. Завършил е право и философия в СУ „Св. Климент Охридски“.


Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов

От 1997 г. работи в областта на защитата на човешките права и на правото на достъп до информация. Носител на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г. на списание „Правен свят“. Спечелил е ключови дела в защита на свободното слово, между които и това на журналиста от „Десант“ Лъчезар Лисицов срещу Президента на РБ.
Последният успех на адвокат Кашъмов е от миналата седмица, когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди българската държава по жалби на журналистите Катя Касабова и Божидар Божков. В предния брой на „Десант“ подробно ви информирахме за уникалния случай на репресия от страна на бургаските съдилища към двамата колеги. В резултат на това ЕСПЧ реши България да изплати обезщетение от 10 хиляди лева на Касабова и 27 хиляди лева на Божков. Разговаряме с Александър Кашъмов за въпросното дело и за състоянието на българската съдебна система.

- Г-н Кашъмов, спечелихте дело на двама журналисти в Страсбург, това обаче не е ли твърде закъсняла справедливост - минаха десет години и всички бяхме забравили за тази съдебна сага?
- Нека да уточня, че аз бях адвокат на Катя Касабова, а на Божидар Божков защитник му беше Йонко Грозев. За съжаление, справедливостта, която се установява от съда в Страсбург, е малко закъсняла, тъй като по принцип този съд е прекалено претрупан с дела.
Причината е, че в 47-те членки от Съвета на Европа (СЕ) продължават да се нарушават основни човешки права и съдът буквално е залят с жалби. Смисълът на решенията в Страсбург е да се накарат националните съдилища да погледнат практиката, да вземат предвид Европейската конвенция по правата на човека, която и България е подписала и ратифицирала, и да дават предимство на свободата на словото, особено в случаи, в които се разгласява информация за нередности и за корупция. А случаят без съмнение е такъв.
- Четиримата инспектори от системата на образованието, които станаха причина за тази съдебна сага обаче, си прибраха парите от осъдените в България колеги. След решението на Европейския съд не трябва ли сега да ги върнат?
- Нещата стоят по различен начин за всеки от двамата. При Божидар Божков съдът в Страсбург постановява да му бъдат възстановени и тези пари, които са взели експертите от МОН. В случая на Катя Касабова съдът е осъдил България да плати една обща сума в размер на 5000 евро като компенсация за нейните морални вреди вследствие нарушение на правото й за свободно изразяване.
Нещата са сложни, защото всички тези пари трябва да ги дава държавата, т.е. българският данъкоплатец. По начало смятам, че би било добре да бъдат връщани пари, които някой е получил по един недължим начин. Само че в момента липсва механизъм това да се случва, което не е много добре.
В новия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК), който беше приет преди няколко години, няма такова основание – за отмяна на влязло в сила решение. Аз лично обаче смятам, че българската държава няма пречка да заведе дела срещу инспекторите, за да си вземе обратно парите.
- Държавата да заведе дела срещу инспекторите?
- Точно така, защото жалбоподателите (Касабова и Божков – б.а.) ще си получат парите от държавата, а държавата ще обеднее с тези пари, които в крайна сметка трябва да се вземат от хората, които са ги получили без основание (инспекторите – б.а.).
След като осъждането на журналистите вече няма да бъде валидно, това означава, че няма и основание, на което тези хора да държат парите. Става въпрос конкретно, пак уточнявам, за случая „Божков“, защото за случая „Касабова“ е по-сложно.
- Всъщност, коя точно държавна институция трябва да заведе делото срещу инспекторите и от чий бюджет ще се платят глобите на журналистите?
- Глобите ще се изплатят от бюджета на Министерството на правосъдието. А за точната институция, която трябва да заведе делата, трябва да се погледне какво казва ГПК. Според него - заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на Конвенцията.
В дадения случай, тъй като българската държава ще трябва да плати тези пари, според мен тя следва да си ги поиска като недължимо платено - с иск към инспекторите. Честно казано, не съм мислил досега как трябва да стане, но това е работа на държавата да го мисли и тя трябва да започне най-после да разсъждава по тези въпроси.
Защото хайде, аз не искам да поставям въпроса за отговорността на съдилищата – те може и да бъркат, в крайна сметка те всеки ден се занимават с решаване на казуси, но не може правовият ред да позволява някой да се обогатява, за сметка на държавата, с пари, които са му присъдени с едно отменено от Страсбург решение.
- Казусът е много интересен, защото излиза, че в случая съдиите са виновни, като отсъдили едно несправедливо решение. Не трябва ли и те да плащат вместо държавата, която на практика са подвели?
- Така е, само че въпросът е, че съдиите имат имунитет за своята правораздавателна дейност, те не носят отговорност и това е нормално. Те могат да носят отговорност само при някакво злоумишлено решение – когато съвсем съзнателно и целенасочено са решили във вреда на някого.
Но по правило те се ползват с имунитет, за да могат все пак свободно и независимо да решават случаите. Това, обаче, което със сигурност трябва да се има предвид, е първо, че макар и инспекторите да не са виновни, че така е отсъдил съдът, в крайна сметка в ден днешен, когато вече има решение на ЕСПЧ, не може да се позволи на някакви хора без основание да притежават някакви пари.
В случая това, което виждам, е, че и в ГПК, и в Наказателно-процесуалния кодекс съществуват основания за искане за отмяна на решенията на бургаските съдилища, и евентуално като се пристъпи към тези процедури и като си поиска парите като недължимо платено, българската държава би могла да си ги възстанови от четиримата експерти, осъдили журналиста Божидар Божков.
- А каква е гаранцията, че това решение на Европейския съд е действително най-обективното и най-справедливото?
- Гаранцията е, че тези седем съдии, които са избрани там, са от седем отделни независими държави от Съвета на Европа. Между другото, в състава на съда по това дело е и българката Здравка Калайджиева. Разбира се, съществува хипотетична възможност някои от страните, да речем българската държава, да иска да обжалва пред т. нар. Голяма камара на ЕСПЧ.
- А в какъв срок?
- Мисля, че е двумесечен.
- Седемчленният състав единодушно ли е взел решението?
- Да, решението е единодушно, няма особени мнения.
- Има ли други несправедливо осъдени журналисти, на които сте бил адвокат в Страсбург преди или в момента?
- Да, бил съм преди, но до момента нямаше случай, в който да е допуснато подобно дело на български журналисти. Сега подготвяме още едно дело, което ще изпратим другата седмица, на журналистка от Враца, която е осъдена от Гражданския съд да плати 11 хиляди лева обезщетение, затова, че си е позволила да коментира работата на една лекарка, в резултат на която пациент е бил сериозно стресиран, че е болен от рак.
Засега не мога да кажа по-конкретни неща, но ми се струва, че това е доста лош и неприятен случай за цялата свобода на изразяване в България. Трябва да имаме предвид, че случаите на осъдени журналисти са като скачени съдове. Когато един журналист е осъден по жесток и несправедлив начин, това цензурира бъдещото му писане и това всъщност е шамар и цензура за всички други негови колеги в България.
Аз затова и се старая да се явявам по дела на журналисти още пред националните съдилища, които смятам, че в последно време се развиха много в правилната посока. Независимо от това, обаче, продължава да има такива доста фрапиращи за мен прецеденти, в които не се отдава право на свободата на словото.
- Американският и немският посланици казаха, че у нас има две съдебни системи – за бедни и за богати. Съгласен ли сте с тези мнения?
- От моя опит не мога да преценя дали това е точно така, но смятам, че има големи проблеми в съдебната система. И за разлика от много други хора мисля, че тези проблеми се създават от другите две власти – от изпълнителната и законодателната власт, защото в България съдебната система не може да диша.
На нея не й се дават необходимите ресурси, натовареността например, особено в съдилищата в София, е огромна, което е голяма пречка за бързото, навременно и справедливо решаване на делата. Според мен съдебната система нарочно се поддържа в състояние на цайтнот, при което тя е пренатоварена.
И да иска, тя не може да се движи добре. Няма правилно оразмерено разпределение на делата в отделните съдилища. Това е абсурдна ситуация и тя в най-голяма степен допринася за това да има корупция, несправедливост и лошо качество на работата на съдебната система. Към това трябва да добавим, че някои съдилища продължават да не публикуват актовете си и протоколите от съдебните заседания.
Тази публичност трябва да бъде доведена до край. Но най-важно е съдебната система да се освободи от политически влияния. Тя се е превърнала в черната овца, на която се прехвърлят всички проблеми на държавата.


В категории: Интервю , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки