Светлана и Нина и двете им момченца с тежки увреждания не са обекти на шумните тв кампании. Двете майки всеки ден броят нищожните левчета, с които трябва да обгрижват децата си. Мъжете им са вечните гурбетчии, а припечеленото пращат у дома – за лекарствата, памперсите, храната и всичко за момчетата. Тези две жени доброволно са се обрекли да „служат” на децата си. И никога, нито за миг не ги е навестила мисълта да ги изоставят.
Светлана е от сибирския град Омск, родила е Андрей в Кърджали. На петия ден я влудили с новината, че бебето й е с вроден порок на сърцето. Малко по-късно – и с диагнозата Синдром на Даун, в най-тежката и безнадеждна степен. Свекървата ядовито я посъветвала да зареже болното дете в сиропиталище.
Майката заявила, че ще си мълчи само, защото е в чужда страна и че в Русия не би й простила ужасяващите думи. През юни Андрей е навършил 11 години. През всичкото това време Светлана е до него във всяка секунда – той не може да се обслужва сам, не може да преглъща и яде пасирана храна, не се движи сам, след няколко крачки се просва на земята...
Проходил е чак на 7-годишна възраст, след стотици масажи в пловдивска клиника. На ден са потребни 15 памперса, само за тях месечно се харчат 240 лева. Инвалидната пенсия на Андрей е 275 лева.
„Не спирам да вярвам, че ще видя сина си да тича с другите деца. Не мога и залък хляб да преглътна, ако той не е добре, ако е гладен и нещастен. Аз дишам с него”, споделя тази майка.
Приятелката й Нина пък е родила Денис едва 15-годишна и оттогава е в битката за живота на детето си. Още при раждането лъснала страшната диагноза – детска церебрална парализа. Затова и нейният съпруг е вечен гурбетчия.
Лекарите посъветвали родителите да оставят бебето в дом, иначе щяло да им се наложи да отглеждат жив труп. Те обаче си го прибрали у дома. Денис е на 14 години, семейството му събира пари за лечението му в софийска болница.
Гърчовете му понякога са по 6 пъти на ден. Но в дневния център „Надежда” в Кърджали вече се е научил сам да пие вода, раздвижвал и болната си ръчичка и дори с нея успял да отвори един шкаф! Даже вече можел да се преоблича сам. Когато разказва за това постижение, очите на Нина грейват от щастие.
Да захвърлиш такава невинна и безпомощна душица би било повече от престъпление, категорична е тази майка. Светлана също благославя центъра и с благодарност подчертава, че там се грижат за децата им с много любов и те вече имат напредък в развитието си, макар и малък. Има такива майки, да. До тяхната мъка шумните тв предавания не са стигнали. Има безотказна любов, да. Тя е по-скъпа и от най-фамозните лекарства.
