Преди време ви разказахме за „Светите места на Странджа”, за нейната визитна картичка – т. нар. „манастирчета”, „одърчета” или параклиси. Обещахме ви в следващи броеве да опишем по-подробно някои от тях. Така малко по-късно разходихме читателите си до „Домът на св. Илия край Кости”. Днес ще отворим вратите на един уникален за Странджа храм – параклиса „Св. Троица”, който се
намира в местността Котвините, разположена между селата Визица и Граматиково.
Това, което заварваме в средата на помещението, ни кара да ахнем от изненада. Защото се оказва, че схлупената постройка е изградена върху входа на естествена пещера – една от трите пещери-светилища в тази мистична планина. Не е удудващо, че на това място още през античността е имало езическо капище. А това, че на дъното на пещерата все още се откриват останки от битова керамика показва, че в тази днешна пустощ е имало живот още в древни времена.
Общата дължина на пещерата, оформена в скала от мраморизиран варовик, е 35 м., а денивелацията е 9 м. Стените й са оросени с капки кристално чиста вода, която се стича в малки локвички по земята и за която се вярва, че е аязмена – т. е. лековита. В пещерата се слиза по издълбани в камъка стъпала, а дъното й е оформено като своеобразен олтар, в който има поставена много стара икона, край която поклонниците палят свещи. Поверие от незапомнени времена гласи, че влизайки в тази пещера човек се пречиства от греховете си.
Стара легенда отпреди няколко столетия разказва, че тук е имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда и уплашените калугери решили да се скрият в пещерата. Тя има две разклонения и се вярвало, че който тръгне по лявото, никога не се връща. Хората ходели да се молят, тръгвайки по десния проход. В паниката си калугерите тръгнали наляво. В този момент станало срутване, което отрязало пътя им назад и те взели да се задушават. Това един човек от близкото село сънувал, че духовниците са затрупани, събрал съселяните си и отишли да копаят в пещерата – естествено в дясното разклонение, което по принцип се използвало. Но така и не намерили бедстващите монаси. На следващата нощ на същия селянин му се присънил един глас, който му казал, че калугерите са в лявата дупка. Така на сутринта успели ги да спасят, ни живи, ни умрели.
До параклиса „Света Троица“ наистина са открити развалините на по-стара средновековна църква или по-скоро манастир. За него се предполага, че е един от основания от Григорий Синаид манастирски комплекс в Парория – обширна погранична област, в която видният исихаст основава своята школа, превръщайки Парорийската пустиня в една своеобразна Света гора.
През ХІІІ-ХІV в. школата на исихастите в Странджа се превръща в център на формиращата се нова религиозна култура и философия, разпространяваща се на Балканите и в Югоизточна Европа. Тук известно време пребивават Теодосий Търновски, Ромил Видински и Фотий, който по-късно става цариградски патриарх. В Парория е била разгърната освен духовна, но и широка книжовна дейност. Мястото е избрано не случайно. То е усамотено и доста встрани от пътищата, а Странджа е една от най-изолираните обрасти на Балканския полуостров, която се обитава от коренно българско население със съхранени през вековете традиции, премесени с нотки от тракийското езичество. А самият исихазъм изисква тишина и уединение, за да може вярващите чрез вглъбяване и безмълвна молитва да постигнат единение с Бога.
Мюсюлманското нашествие на Балканите слага край на разцвета на този международен духовен център, манастирите и школата са разбити, а монасите са намерили убежище в Атонската Света гора.
Но девствената Странджа продължила да бъде предпочитано място за изграждането на християнски култови сгради и приютила в дъбравите си стотици малки параклиси. Запазеният до днес „Света Троица“ е изграден от ломен камък през 1875 г. Тогава, докато още сме под турско робство, до него ходели само жени на Руса сряда преди едноименния църковен празник, за да почистят и подготвят мястото за честването му. Местните жители и досега го отбелязват със специални ритуали.
До параклиса „Света Троица“ се стига лесно, като има обособен поклоннически маршрут и от село Граматиково, и от отбивка край шосето след село Визица. Преходът сред величествените странджански дъбове наистина е доста дълъг, но пък не е труден и си заслужава да бъде изминат. А и край параклиса има изграден удобен кът за почивка, където човек може да се отмори след дългия път. Само няколко крачки встрани ще се потопите и в сянката на едно от най-старите дървета в тази сакрална планина – 800-годишния лъжник, станал неволен свидетел на всичко случило се на това място още от времето на траките.
Ако решите някога да посетите това наистина феноменално място, добре е да се запасите със силно фенерче, за да си светите, спускайки се по стъпалата в свещената пещера, защото иначе в нея не прониква никаква светлина, а и самият параклис отвътре е неосветен. Носете си и църковни свещи, които да запалите пред старите икони. Ще се върнете в цивилизацията преродени и пречистени от всякакви грехове.
