„Известен е този човек, когото познават и обичат хиляди неизвестни нему хора” Светът за пореден път се убеди в старата латинска мъдрост, когато в началото на изминаващата седмица, всички земляни, обичащи музиката потънаха в дълбока печал. „Божественият” отиде да пее на небето. След 53 години вярна служба на Рока.
Автор: Веселин Максимов
Рони Джеймс Дио…Поколения израснаха с уникалния глас на дребничкия италианец Роналд Падавона и няма смисъл тук да обясняваме надълго и нашироко. за всичките групи, в които е пял, за всичките музиканти, на които е отворил очите, за милионите, вдъхновени от неговия талант хора.
Музиката скърби за Дио. Феновете болят от скръб. Тези, които го помнят още от „Eлф” от началото на 70- те, верните почитатели на „Рейнбоу” по-късно, правоверните метъл маниаци на „Бляк Сабат”, някогашните хлапета израснали през 80- те с „ДИО”.
Рядко в жестокия музикален бизнес има личности, които са уважавани и ценени от абсолютно всички и никой за тях лоша дума не казва. Дио беше една от тях. Уменията му на пиано, баскитара (завършил е музикално училище със специалност „тромпет”), огромният му глас, страхотните текстове, обаятелното му присъствие на сцената са признати безрезервно от всички. Присъствието му е мечта за всички сериозни групи.
Точно Рони Джеймс Дио популяризира прочутият „метълски знак” с изпружени показалец и кутре, известен като mano cornuto.
Той дойде и у нас. Два пъти заби пред верните си български фенове, усети огромната им обич, закле им се във вечна от сцената и се влюби в българската ракия.
Готвеше се да удари грандиозното начало на фестивала „Сонисфера”, на 22 юни в София, със сегашната си група „Хевън Енд Хел” (бившия „Бляк Сабат” в състав Тони Айоми, Гийзър Бътлър, Вини Апис и Него) когато гадният рак на стомаха го закова на леглото. Молитвите на милионите рокаджии по цялата земя, обаче, явно не бяха достатъчни и на 16 май Бог го прибра при себе си, за да му пее.
Сега хилядите български фенове се уговаряме на 22 юни да отидем на стадиона облечени с тениски с лика на Дио. Фестивалът да започне с две минути пълна тишина. И после да изпеем припева на гениалната му песен „Catch The Rainbow”.
Сбогом, Дио и Благодарим за Музиката!
Сбогом Дио и Леко ти Небе!
Защото такива хора в земята не лежат.
