Рокмузиката винаги е била вдъхновение за непокорните. Запалена свещ под задника на статуквото, каквото и да било то, знаме на всяка модерна революция. Колко стачки и протести си спомняте, които не са били озвучени с „Let It Be” на Бийтълс или някоя нахална класика на Ролинг стоунс?
Защо, според вас, феновете на рока остават най-истинските хора, нетърпящи лъжи и празни обещания? Защото рокът е Истината в музиката.
От тук нататък в „Рок Десант” ще научавате по нещо за родни и световни групи и изпълнители. Малко история и какво очакваме от тях. Започваме с легендата ФСБ.
ФСБ (Формация Студио Балкантон) е основана през далечната 1975 година от Румен Бояджиев (клавишни), Константин Цеков (клавишни) и Александър Бахаров (бас). Тримата са студийни музиканти и с тях десетки български поп изпълнители записват своите албуми. След около четири години, към триотто се присъединяват Иван Лечев (китара и електрическа цигулка) и Петър Славов (барабани, перкусии).
През 1983 година Александър Бахаров напуска групата и отива да свири в Германия. На негово място идва Ивайло „Пифа” Крайчовски, взет от перфекционистите, защото единствен на прослушването, преди да засвири, си настроил бас китарата.
ФСБ имат общо 12 албума, без да броим синглите и тавите, в коитто са свирили за други музиканти. Те са и еданствената бъългарска група, която е получавала „Грами”. Суперпрестижната награда идва през 1989 година, за съвместния им албум с Хосе Фелисиано, с когото се запознават случайно в едно студио в Германия.
Няма смисъл да изброяваме колко пъти са печелили „Мелодия на годината”, „Група на годината” и „За цялостен принос”, дори навремето Петър Славов си спечели гнева на доста музиканти с изцепката „Тази година няма да участваме, понеже ни писна да печелим все ние”.
Концертният албум на групата от 1985 година „ФСБ на концерт” остава паметен завинаги, с първото издание в зала „Универсиада”.
Друг легендарен лаф на бандата е „Вместо нас, в чужбина отидоха нашите почитатели”. Именно това е причината през 90- те години ФСБ да си мълчат, издавайки само няколко песни (Последният човек, Иде вятър, Вълче време, Времето е наше, Опит за летене).
Последно чухме ФСБ на концерта на площад „Батенберг” на 1 януари 2007 година, по повод влизането на България в Европейския съюз. Тогава на сцената беше страхотно шоу – групата, Народен хор „Големите български гласове”, народни музиканти...Уникалният концерт, обаче, става повод за грозна свада между членовете на бандата. Вместо оригиналният барабанист Петър Славов излиза сина на Румен Бояджиев. По-късно Пепи Славов обявява в интервю, че е дълбоко обиден и не иска и да чуе за своите колеги, с изключение на басиста Иво Крайчовски, с когото имат общ бизнес и приятелски отношения. Още повече, че Славов беше мениджър на ФСБ.
На 1 април 2008 година феновете на рока в България изпаднаха в дълбока скръб. Дългогодишният барабанист на групата Петър Славов изненадващо се пресели на оня свят, без преди това да се е чула и думичка за негово боледуване или нещо подобно.
В края на 2009-а, обаче, за хилядите почитатели на ФСБ, се очаква огромна радост. Те правят нов албум. Покрай подробностите за него, стана ясно, че Ивайло Крайчовски няма да участва в него, така че те са отново трио – както в началото на музикалния си път. Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.
