Антон Коджабашев: Има поп Кръстю в българските щанги

Автор: Кристиян Кръстев

Антон Коджабашев е роден на 22 август 1959 г., трикратен световен и трикратен европейски шампион по вдигане на тежести. Има световен рекорд в категория до 56 кг. Преди да се появи Наим Сюлейманов той е властелинът в тази категория и е непобедим в периода 1978-1984 година. След края на спортната си кариера, се заема с частен бизнес. От 1999 до 2005 година е президент на БФВТ. От 2007 г. до сега отново заема същата длъжност. През периода 2004-2008 година е и вицепрезидент на Европейската федерация по вдигане на тежести. Коджабашев е и председател на Обществения съвет по спорт към община Бургас. Бил е един мандат общински съветник от листата на БСП в Бургас.

-Г-н Коджабашев какво е състоянието на българските щанги след нечувания скандал от миналата година и хванатите с допинг 11 състезатели?
-Тежко е след такъв удар, много бавно успяваме да се съвземем. Вече печелим медали и на международни първенства. Това е спорт с традиции у нас и няма да умре. Лошото е, че инцидентът от миналата година създаде лош имидж на този спорт и хората, които са виновни за това трябва да си платят греховете.
-Кои са тези хора?
-Ще кажа само,че ще дойде ден, в който всички ще разберат какво се е случило и кой и виновникът. Обещавам този момент да дойде.Сега по- важното е да излезем от кризата и да продлъжим напред.
- Но ние, българите, които се интересуваме от спорт, настояваме да знаем как всичките 22 проби се оказаха положителни и изхвриха целия отбор от Олимпиадата в Пекин!
- Има един виновен, името му няма да кажа сега. Ще го нарека само поп Кръстю на българските щанги. Той и неговите подлоги предадоха България. Всеки, който малко разбира от спорт и допинг схвана, че обвиненията са съшити с бели конци. Състезателите бяха хванати с "Бионабол". Този  препарат не се продава в аптеките и не се произвежда от десет години! Освен това е толкова лесен за хващане, че трябва да си малоумник да го дадеш хората си, на лагер, преди Олимпиада. За съжаление се появиха няколко предатели, които в името на личното отмъщение провалиха усилията на цял отбор.
-Как се чувстват момчетата и момичета сега ?
-Как може да се чувстват. За някои това беше краят на кариерата им. За други наказанията изтичат скоро. Как обаче може да се чувства човек, когато усети, че за един миг всичко, което е градил се срутва като пясъчна кула. Беше страшно. С каквото мога, сега помагам.
- Какво щяхте да направите, ако бяхте участвали в Пекин?
- Щяхме да се върнем с поне три медала. Два от които златни. И България нямаше да е на 52-ро място в крайното класиране.
-Какво стана с глобата, която трябваше да плати България. Чувахме за някаква космическа сума от 500 хиляди долара?
- Точната сума е 450 хиляди щатски долара.Част от тях са изплатени. Ситуацията е деликатна и не искам да я коментирам детайлно.Работим усилено и смятам, че този проблем ще има положителна развръзка.Имаме нужда обаче и от съдействието на държавата.
-След скандала секнаха ли парите от ДАМС за издръжка на вашия спорт?
-Имаше един период ,в който бяхме оставени баз стотинка.Тогава се налагаше и вадех от джоба си за да издържам отборите.Постепенно нещата се нормализираха.Факт, е че в момента икономиката е в криза.Това не може да не се отрази на бюджета и от там на спорта.С общи усилия и с компромиси ще се справим.Ние щангистите сме силни хора ,силни характери и не се плашим от проблемите.Решаваме ги като излизаме директно срещу тях.
- Вие сте и председател на Обществения съвет по спорт. Как виждате развитието на спорта в Бургас. Не смятате ли, че е със затихващи функции?
- Спортът не може да се развива така, както преди 20 години. В Бургас имаме много клубове, но малко истински работещи. Но смятам, че бавно и полека вървим към по-добро.
- Не ви ли става мъчно за базата - идете на стадион"Черноморец", на плувния комплекс в "Славейков". Вижте и двете спортни зали как се рушат.....
- Базата беше изоставена в продължение на много години. Всичко се рушеше и разграбваше. Стадион "Черноморец" беше даден на едно недоразумение, наречено Ивайло Дражев, който му разказа играта. Всичко отиде по дяволите. След това бившият кмет Йоан Костадинов направи сделка с Митко Събев. Има големи планове за този стадион, но още нищо не се прави и не знам защо. Едва ли само Дражев е пречка. Мисля обаче, че новата администрация е раздвижена, започна стореж на нова зала в "Меден Рудник". Прави се и басейн в Морската градина. Искрено се надявам, че и старите съоръжения ще бъдат реновирани.Казах ви, че по времето на Йоан Костадинов всичко беше разсипано.
-Но вие сте близки с Костадинов, не сме забравили, че и един мандат бяхте общински съветник от БСП. Защо се извъртате?
- Не ме разсмивайте.Какво значи близък с кмета?! Да, бяхме в добри отношения. И това го налагаше необходимостта да се прави нещо за спорта. Това обаче не променя истината - базите бяха опоскани.
- Вие и с Ивайло Дражев бяхте съратници.
-Не мога да имам никаква закачка с него. Този човек е много под моето ниво. Случайно попаднал в спорта индивид, който остави след себе си руини. Жалко,че такива като него има много в българския спорт. Като си спомня - Дражев искаше да става шеф и на нашата федерация, поредният му смешен и бутафорен акт. Беше изритан като мръсна гнида от залата и повече не припари там.
- Откъде трябва да почне възраждането на спорта?
- От училище. Но сега часовете по физическо не се водят. Учениците не са на площадката, а пият в този час кафе и пушат цигари.
- Бяхте важен политически фактор през 1999-2003. Липсва ли ви политика?
- Направо ме развеселихте. Дори бях забравил, че някога съм бил общински съветник. Нямам време да се занимавам с глупости. Имам си бизнес, сериозни ангажименти във федерацията, както и в моя клуб по щанги в Бургас. Политиката ми е последният дерт.
- Славите се като запален ловджия. Така ли релаксирате?
-  Това вече е друг въпрос. Ловът ме зарежда с енергия. Понякога с моите апапи сме извървявали по 30 километра на ден през гората. Прибирали сме се капнали от умора.Странджа е много красива планина.Тя ми е като роден дом.Толкова близка я чувствам. И не ловните трофеи ме вълнуват, а усещането за Странджа, колкото и невероятно да ви звучи. Ако трябва да бъда честен докрай обаче, ще ви кажа, че мечтая да се изправя срещу мечка Гризли само с един нож и нищо друго, на това му викам есктремно изживяване. Ще го направя.

В категории: Спортен дух , Спортни новини , Личности