Той е създаден на 28 март 1953 г., за да опази ценни видове животни, сред които диви кози, елени, сърни, лещарки
Автор: Десант
Резерват „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“ навърши на 28 март 71 години от своето съществуване. Той е обявен за резерват на същата дата през 1953 г., за да опази ценни видове животни - диви кози, елени, сърни, лещарки, които обитават неговата територия. Със своята площ от 4 220,2 ха, това е най-големият резерват в Стара планина и един от най-големите в България.
Резерватът е разположен в Калоферската планина, по южния склон на Ботеввръшкия масив. Безспорното негово богатство са обширните пасища и горите, почти недокоснати от човешка ръка. Поради уникалната си геология и климат, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.
Геологията му се определя от навлечните гранитни маси, оформящи грамадна тектонска клипа с дължина около 30 км, наречена Ботеввръшки навлак, с който се обяснява наличието на стотиците пещери и дупки като „Дераклийска пещера“, „Рогачева пещера“, „Николови дупки“.
Множество водопади, сред които Голям Джендемски, Сухото пръскало, Пенчовското пръскало и Райското пръскало (124,5 м) – най-високият водопад у нас, придават характерните черти на пейзажа. Тук са и речните басейни на Тунджа, Бяла река и Тъжа, по чиито течения речните легла образуват стотици вирове и водни каскади.
Горите са предимно широколистни. Доминиращ вид е букът, по групи или единично се срещат обикновен, воден и келяв габър, планински явор, шестил, мекиш, мъждрян, дървесна леска, зимен дъб, бреза, планински ясен, офика и др. Иглолистни гори има само в западната част на резервата – в района на Голям Джендемски водопад и вр. Хайдут тепе, представени предимно от смърч и единични ели. Смесените гори са малко, основни видове са бук и смърч. От храстите се срещат субалпийски храсталаци от сибирска хвойна, люляк, дрян, леска, шипка, трънка.
Флората е многообразна – представени са повечето от 1689-те вида спорови и семенни растения. Сред тях са консервационно значимите жълта и петниста тинтява, златовръх, както и локалните ендемити – юмрукчалско шапиче и старопланинска иглика.
В царството на животните намираме балканска пъстърва, дъждовник, голяма крастава, дървесница и планинска водна жаба, пепелянка, усойница, смок мишкар, слепок, живороден гущер и др. Сред многобройните видове птици са балкански кеклик, жълтоклюна хайдушка гарга, скалолазка, белогуш дрозд, планинска стърчиопашка, голям пъстър кълвач, зеленогръб кълвач, скален орел, вечерна ветрушка.
Резерватът е убежище за много бозайници – горска полевка, таралеж, катерица и заек, дива котка, белка, язовец, лисица, сърни и диви свине, както и за символите на българската природа – благороден елен, вълк, кафява мечка. Той е и царството на дивите кози в Националния парк. Наричат го Джендема (Адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, тук е рай.
Районът на Райското пръскало и хижа „Рай“ е привлекателен и за любителите на планината. Сред най-посещаваните е туристическият маршрут, отвеждащ до хижата. Отправна точка е курортът „Паниците”, разположен на 7 км северно от Калофер. До него се достига по асфалтов път. Навлизането с моторни превозни средства в резервата е строго забранено. Движението става само по маркираните пътеки.
Много популярна е изградената от Парковата дирекция екопътека „Бяла река”. Тя се намира на 8 км северозападно от Калофер, близо до Калоферския мъжки манастир, в живописния каньон на Бяла река. Добре поддържани дървени мостчета пресичат реката и постепенно разкриват част от красотата на резервата.
Съоръжението е интересно както за възрастни, така и за по-малките – информационни табели запознават с дивите обитатели в района – влечуги, земноводни, растения. Отмора предлага едноименният бивак в района на пътеката.
