Той е един от началниците на Оперативния отдел на Действащата армия по време на Първата световна война
Автор: Атанас Коев
На 25 октомври се навършват 145 години от рождението на полк. Стефан Нойков – един от началниците на Оперативния отдел на Действащата армия по време на Първата световна война, който след края на конфликта е началник на Военното училище и за около два месеца началник-щаб на войската.
Бъдещият полковник е роден в града на стоте войводи Сливен на 25 октомври 1876 г. Първоначално учи в родния си град, където завършва гимназия. След като се дипломира, постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1897 г. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик и е изпратен да служи в артилерията, показвайки качествата си на отличен военен.
През 1901 г. Стефан Нойков е вече поручик от нашата армия, а през 1907 г. е повишен в капитан. Заради белестящите качества, които показва като офицер, е изпаретен да следва в Генералщабната академия в италянския град Торино, завършвайки я през 1909 г. с отличие. След като се завръща в България, е назначен за командир на 8-ми Приморски полк.
По време на Балканските войни служи като началник-щаб на бригада. Впоследствие след включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник-щаб на 4-та Преславска пехотна дивизия. През 1917 г. става началник на Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. На този пост участва в подготовката на по-голямата част от военните операции на българските войски по време на войната. На 14 октомври 1917 г. е повишен в полковник.
След поражението на страната ни в световния конфликт полковник Нойков е назначен за началник на канцеларията на военното министерство, а след това от 24 ноември 1919 г. до 13 юни 1920 г. е началник на Военното училище.
Сливенският военен деец е един от малцината ни висши офицери, който подкрепя изцяло правителството на Земеделския съюз, начело с Александър Стамболийски. Затова през март 1923 г. е натоварен от министър-председателя да води българската делегация при преговорите и подписването на т.нар. Нишка спогодба с Югославия. След това е подготвян за посланник на страната ни в Италия, но поради уволнението на началник-щаба на войската генерал Топалджиков е назначен на неговото място.
Полковник Нойков заема поста началник-щаб на армията в периода май-юни 1923 г. След Деветоюнския преврат от същата година е уволнен от правителството на проф. Александър Цанков.
На 16 април 1925 г. той присъства в софийската катедрала „Св. Неделя“ на опелото на убития от комунистите запасен генерал Коста Георгиев. След атентата в църквата, извършен от дейци на военния отдел на компартията, той е тежко ранен и умира от раните си няколко дни по-късно, на 25 април 1925 г.
