Преди 80 години в нашата мила страна съществувал Закон за вината, спиртните напитки и... оцета. Та съгласно неговия чл. 3 "всички питиепродавници, гостилници, сладкарници, бозаджийници, кафенета и млекарници" били задължени да продават... гроздов сок.
Това научаваме от съобщение в бр. 343 от 1938 г. на вестник "Искра".
От публикацията не става ясно дали въпросният гроздов сок е бил ферментирал и респективно дестилиран в друг вид сгряващи душата и извисяващи духа питиета.
Подробностите в дописката разкриват само, че допустимо било освен приготвен с бензоат сок, да се продава и пастьоризират гроздов сок.
Но без значение какъв точно вид ще е напитката, тя задължително следвала да се предлага в специално приготвени дамаджани. Ама не какви да са, а точно такива, каквито се произвеждали от консервната фабрика на Районния кооперативен съюз в Казанлък.
Това от днешна гледна точка си е чисто лобиране за определена фирма, но в онези времена не е имало обществени поръчки, така че явно протекцията на споменатите дамаджани си е била напълно законна.
Ала пред продавачите стояло не само изискването за търговския вид на амбалажа. Съдържателите на изброените заведения били длъжни да поставят на видно място надпис, при това "с достатъчно едри букви" (без да се уточнява точно колко големи да са), уведомяващ: "Тук се продава гроздов сок"!
Работата била напълно сериозна. Публикацията завършва с предупреждение, че: "при ревизия, на неизпълнилите това нареждане, ще се съставят актове за глобяване, съгласно чл. 89 от поменатия закон".
В какъв размер обаче са били глобите на недобросъвестните грозвосокопродавачи, историята мълчи...
