Неговата менажерия от неповторими образи неизбежно спира погледа на туристите пред вратите на Клисурския манастир
Автор: Диана Славчева
Казват му Вальо Камъка. Иначе е Валентин Пешков от Берковица. „Роден под връх Ком“ – гордо се представя той.
Всъщност дядо му - Стефан Айдуков, е родом от Ботуня, но по-късно родът се премества в Берковищко.
Няма човек, посетил Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който да не се е спирал пред входа на светата обител, най-малко, за да разгледа неговите творби, които е наредил по земята. Десетки фигурки, сглобени като своеобразно лего от камъни, спират погледа и карат хората да се усмихнат и да се възхитят на въображението на този българин – художник по професия и учител по рисуване.
От 10 години той обикаля западните окрайнини на Балкана стария, който някога е бил дъно на море, и събира камъчета – гладко заоблени и буквално полирани от едновремешните морски талази. Не подминава и другите – по-ръбати и по-чудати, малки и големи скални отломъци. Стига да „види“ в тях подходящия материал за претворяването на силуета на някое животно – куче, петле, мишка, чайка, жаба, орел...
Причудливите образи, създадени от Вальо Камъка, са неповторими и не си приличат един с друг.
Евтино ги дава – малките фигурки по 3 лева, големите – по 10. И не се оплаква от липса на клиентела.
По-рано му викали Вальо Малината – гледал 25 декара малинак. Но взели да изкупуват продукцията му по левче килото и той зарязал този бизнес. И заменил малините с камъни.
Те са неговата страст вече едно десетилетие. От тях създава изкуство без аналог, което няма да видите в художествените галерии и по изложби. Но пък винаги ще напомня, че човешката фантазия е безгранична, а природата е силата, която я вдъхновява и й вдъхва живот.
