80 години български танкови войски

Автор: Камен Колев

Моторът на танка има толкова впечатляващ звук, че може да се сравни само с този на реактивен самолет. И още нещо - сам човек не може да ремонтира тежката бойна машина – трябват поне двама, защото само една от десетте опорни ролки е над 200 кг. А люковете - по около 70 кг. Това разказват офицери, сержанти и войници от запаса и резерва, които се срещнаха през почивните дни (7 и 8 юни) в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово.

Всички сме танкисти, служили в 11-а танкова бригада - „железният юмрук” на бившата Втора българска армия, разказаха те, преди да започнат честванията по повод 80-годишнината на Танкови войски в България. Празникът е част от българската военна история, защото този род войски са били основната ударна мощ на Сухопътните войски, казват военнослужещите.

В знак на преклонение, танкистите поднесоха венец пред паметника на загиналите воини във войните 1912-1918 г., а после се снимаха за спомен пред танка Т-55, който от една година краси района на бригадата.
За пръв път българската армия решава да купи бронирани машини през 1917 г., след като наши офицери са командировани в Германия да разгледат пленени английски и френски танкове.

Изходът от войната обаче обърква плановете на нашите военни и първите танкове са купени чак през 1934 г. Тогава Министерството на войната внася за близо 18 милиона лева от Италия 14 танкети, противовъздушни оръдия, модификации на „Фиат-Ансалдо”, артилерийски влекачи, камиони.

Те, заедно с немските Т-ІV, наследени от царската армия и наричани „Майбах” по марката на двигателя, по това време са основната ударна сила на родните ни войски.
Техниката пристига в Ихтиман, но тамошната бригада впоследствие формира Първа танкова рота край София. Тя  по-късно се присъединява към Първи инженерен полк. В България вече танкетите са превъоръжени с осеммилиметрови австрийски картечници „Шварцлозе”, които са били на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 г.

През 1936 г. е сформирана Втора танкова рота. В състава й най-напред са били зачислени 167 души, които обаче не са разполагали с налични машини. Впоследствие българското Министерство на войната и британската фирма „Викерс-Армстронг” се договарят за покупката на 8 шесттонни танка „Викерс Марк Е”, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница „Викерс”.

Стойността на сделката е близо 36 милиона лева и е одобрена от Народното събрание. Оттогава Първа и Втора танкова роти участват в съвместни учения с пехотни, моторизирани и артилерийски дивизии.
На 1 януари 1939 г. двете роти влизат в състава на Първи танков батальон – едната е дислоцирана край Коларово, а втората – около Полски Тръмбеш и Русе.

През 1940 г. от Германия на доста ниска цена купуваме нови танкове – 26 машини „Шкода ЛТ-35” и 10 броя от следващата модификация Т-10. Десет от тях всъщност са чешки и са изработени от заводите „Шкода” по поръчка на афганистанското правителство. Те постъпват в нашата армия в състава на Трета  танкова рота.

От 10 юни същата година Първи танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, недалеч от турската граница. Включват се 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по границата ни с Румъния заради връщането на окупираната Добруджа.
На 22 април 1941 г. цар Борис се среща с Адолф Хитлер в Берлин и подписва  споразумение между България и Германия. Като резултат нашето правителство купува още 40 танка „Рено Р-35”, които са в много лошо състояние. Цената им е общо над 2,3 милиона райхсмарки.

Машините са поправени и влизат на въоръжение в новата Четвърта танкова рота. След обявяването на частична мобилизация през пролетта на 1941 г., у нас се създава Втори танков батальон, а после и Първи брониран полк в София.
През 50-те години на ХХ век българската армия вече разполага с 1500 танка Т-34, а германските машини са консервирани, но готови да излязат, в случай на война. По това време се създават още 4 танкови дивизии в Карлово, Казанлък, Сливен и Айтос.

На юг са разположени танковите полкове, а целта е да има възможност за бързи маневри по цялата южна граница в случай на война с Турция или Гърция. На въоръжение у нас постъпват над 2000 модерни бронирани машини Т-54, разположени в дивизиите в София и Сливен.

Впоследствие тази марка е модернизирана през Т-54Б до модела Т-55, който е с много нововъведения - херметизирано бойно отделение, система за защита от оръжия за масово поразяване и противопожарна система, както и система, която позволява танкът бързо да се маскира в облак дим.

Т-54Б и Т-55 са и първите, внесени у нас танкове, които могат да минават през водоеми с дълбочина до 5 метра. Благодарение на системата, която стабилизира оръдието, те са с точен прицел и стрелба в движение. Така тези модификации се превръщат в най-масовите, произвеждани в човешката история, и остават ударна сила за българската армия в продължение на над 40 години.

В края на 70-те години обаче Т-55 започва да остарява и у нас вече се използва  модификацията Т-55А, която е с противорадиационна защита, радиостанция и подсилена електроуредба.
В тези години се появява моделът Т-72 и руският Т-64, който обаче не е внасян у нас. Българската армия започва да мисли за превъоръжаване на танковите войски. Най-напред се внасят 220 машини Т-62, чието оръдие е със 115 мм калибър, имат засилена бронезащита и повишена проходимост.

През 1978 г. внасяме 330 бр. от ултрамодерния танк Т-72Б от ново поколение. Той  е третият в света - след съветския Т64 и шведския Strv103, и единственият у нас с автоматично зареждане на оръдието. С него се появява и  125 мм. гладкоцевно оръдие, което има възможности да изстрелва освен класически снаряди, но и ракети и противотанкови управляеми ракети.  Върви с  дизел, бензин и авиационно гориво.
През 80-те превъоръжаването на танковите войски се забавя заради бума в авиационните технологии, а и заради недостиг на средства. Въпреки това се внасят нови модели на Т-55, АМ/АМ2 от бившия  СССР, Полша и Чехословакия.

Военното министерство решава в Търговище да се построи завод за производство на танкове Т-72, но идеята така и не е развита, а заводът успява само да ремонтира такъв тип машини.

След 1989 г. ситуацията в Танкови войски се променя драстично. Вносът на нови машини е спрян, а ветераните Т-55 – вече морално и физически остарели, са извадени от въоръжение. Около 120 от тях са предадени на Македония, която до онзи момент разполага с едва 4 танка. Така, благодарение на българските машини, са създадени македонските танкови войски. Т-55 помага много на  македонската армия в конфликта с албанските сепаратисти.

Днес на въоръжение у нас се поддържат само 160 броя Т-72. Актуализираният план за модернизацията на войската, публикуван в „Държавен вестник”, предвижда тази бройка да се запази до 2015 година.


В категории: Горещи новини