На 19 февруари 2000 година ще се навършат 127 години от обесването на Васил Левски в София, изравянето му още същата нощ от гробищата,
Автор: Николай Хайтов
отредени за престъпниците, където е бил заровен, и препогребването му в олтара на църквичката „Св. Петка Самарджийска“ на бул.“Мария Луиза“ 2, отляво на светия престол. Разкриването на тази строго пазена тайна е извършено от софийската жителка Мария Поппавлова във в. “Мир“ от 6 март 1937 г. по случай стогодишнината от рождението на Апостола. Светият синод не позволил да се направят необходимите разкопки, но това става 19 години по-късно по повод опитите църквичката „Св. Петка Самарджийска“ да бъде реставрирана заради ценните й стенописи. На 30 май 1956 година, още с първите разкопки в олтара, археолозите се натъкват на скелет, заровен в яма, без ковчег, точно на „предсказаното“ от Поппавлова място – вляво от светия престол.
Новината, че е разкрит гробът на Левски, веднага се разнася по цяла София. Тълпи от хора се стичат да видят гроба, но малцина успяват, защото разкопките са прекратени по нареждане на Президиума на БАН. Три дни по-късно идва нареждане всичко да бъде затрупано. Костите на Дякона били събрани в циментов чувал и изнесени през една нощ и никой повече нищо не узнава за тях. Археолозите получават нареждане да обявят, че намереният на 30 май гроб в олтара на църквичката „Св. Петка Самарджийска“ не е на Левски, и те изпълняват това, като фалшифицират дневника на разкопките. Причина за тази фалшификация и за унищожението на намерените кости е да не се превърне църквата в национално светилище, и то в непосредствена близост с проектирания по това време паметник на Ленин.
Всичко това бе разкрито и доказано по време на научното обсъждане на разкопките в „Св. Петка Самарджийска“, състояло се през февруари 1986 г. На 26 април с. г. ръководството на БАН взема решение църквата да бъде обявена за гроб на Левски. Министерството на културата е натоварено да сложи необходимата паметна плоча, но „маркирането“ на гроба е отложено. След 10 ноември 1989 г. въпросът за обявяване на църквичката „Св. Петка Самарджийска“ за гроб на Левски се поставя пред всичките изредили се от тогава до сега правителства и пред всичките държавни глави, но без никакъв резултат.
Неотдавна един от пратениците на Евроатлантическата общност посъветва българите да не се много-много залисват по своите национални величия и да раздухват неуместни национални чувства...
Вече е ясно, че въпросът с гроба на Васил Левски е отново в тъмна дупка и скоро няма да бъде обявен. Това нищо не пречи на тези, които тачат паметта на Левски, да отидат до църквичката „Св. Петка Самарджийска“ и да му запалят свещица. Да се палят свещи пред паметника му също е хубаво, но там не е гробът на Левски.
Публикувано във
в. „Пенсионерска зора“,
февруари 2000 г.
