Салмонелозата, известна още като паратиф, засяга и хората
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Салмонелозите са голяма група заболявания, засягащи както всички бозайници, вкл. и човека, така и дивите и домашни птици. Болестта, известна още като паратиф, се причинява от различни бактерии от род салмонела. Тя има лоша слава като заболяване при човека, но малко хора знаят, че всъщност тормози и пернатите, като създава големи проблеми на фермерите.
За първи път салмонели са били изолирани от свиня, а по-късно и от различни видове животни, и при хората. При птиците първият описан случай е по гълъбите (1895 г.) в САЩ, а след това през 1933 г. болеста е регистрирана и при пуйките.
Салмонелозата причинява сериозни щети на стопаните, особено когато заболяването е съчетано с други причинители – на аспергилозата, кокцидиозата и др. Обикновено при възрастните птици салмонелозите протичат хронично, като присъствието на заболяването в стопанството води до намаляване на носливостта. Пернатите са заразоносители (резервоар на инфекцията) и са потенциален източник на болестта при хората, тъй като контактът е много близък и може да се каже – постоянен.
Паратифът при птиците се причинява от различни бактерии от паратифната група (салмонели), като най-честият причинител е Salmonella typhy murium. Салмонелите са доста устойчиви по отношение на изсушаване, висока температура и преживяемост във външната среда. Така например в изсушени фекални маси от пернати патогените запазват жизнеспособността си до 2 години.
Главни източници на заразата са болните и преболедували птици – бактерионосители и бактериоотделители, които снасят заразени яйца, а впоследствие от тях се излюпват болни и инфектирани пилета. Установено е, че най-много заразени яйца се получават през периода на усилено яйцеснасяне вследствие отслабването на организма на носачките от продължителната носливост и активизирането на салмонелите, намиращи се в организма.
От замърсените черупки паразитите проникват до жълтъка, вследствие на което се инфектират и зародишите. Така част от заразените ембриони умират, а от някои яйца се излюпват болни пилета, които продължават да разнасят заразата в околната среда. Затова е необходимо преди инкубиране на яйцата те да се дезинфекцират и измиват основно.
Болестта е повсеместно разпространена в цялата страна, тъй като бактерионосителството продължава много дълго време. При патиците например, след оздравяване салмонелозни бактерии се запазват в слепите черва и жлъчката в продължение на 2,5 години. При човек салмонелоносителство е описано от 2,5 до 7 години, като причинителят е бил изолиран редовно от изпражненията, жлъчката и урината.
В миналото масово се използваше за фураж трупно и рибно брашно, които често се оказваха инфектирани със салмонели. След бума с луда крава се забрани използването на подобни фуражи, но това не редуцира случаите на салмонелоза. Напротив, през последните години се забелязва все по-често поява на заразата дори и в интактни ферми.
Сега много често салмонелите се „докарват“ в стопанствата с гризачите – плъхове и мишки, както и от дивите птици, които също боледуват от салмонелоза и могат да пренесат инфекцията на големи разстояния.
Лошите зоохигиенни условия при салмонелозите също играят съществена роля за разпространението на заболяването. Замърсяването на инкубаторите, помещенията, клетките, инвентара, пренаселеността, прегряването и други отрицателни въздействия също могат да спомогнат да се разпространи болестта.
Най-податливи на инфекцията са младите птици и особено патетата, гъсетата и след това младите пилета и гълъби. Заболяването се проявява по всяко време на годината, като най-често това се случва през топлите месеци, и се обостря в дъждовни дни, когато влажността на въздуха е по-висока. Когато младите птици се пускат в роса или се оставят на дъжд, болестта се провокира. Същият резултат се получава и при вкарване на младите патета и гъсета във водоеми с температура на водата под 15 градуса.
Клиничната картина е много разнообразна. Болестта се среща в няколко форми: мълниеносна, остра, подостра и хронична. При първата (мълниеносна) развитието протича много бързо и клинични симптоми не се наблюдават. Острата форма протича в началото с общи признаци – младите птици са отпуснати, апатични, трупат се на купчинки около източника на топлина с полузатворени очи и отпуснати крила. Перушината е настръхнала, не се хранят, пият повече вода и показват ускорено дишане. Понякога може да се наблюдават сълзотечение, гноен конюнктивит със слепване на клепачите.
Най-типичният симптом е профузната диария. При патетата се наблюдават дори спазматични нервни явления, които продължават 2-3 минути и често завършват със смърт. При пилетата и гъсетата нервни признаци обикновено не се наблюдават. При острото протичане на болежката процесът трае 1-4 дни, а смъртността достига 70-85 %.
За подострата форма са характерни слизесто-серозен и по-късно слизесто-гноен конюнктивит. От ноздрите на младите птици се отделя серозна (бистра) или серозно-гнойна течност. Вследствие появилото се възпаление на белите дробове се установява затруднено дишане и хрипове.
Диарията е малко по-слабо изразена, отколкото при острата форма. При оглед около клоаката се наблюдават засъхнали изпражнения. Боледуването продължава 6-10 дни, а смъртността е до 40%. При пилетата то протича малко по-леко, отколкото при пуйчетата и при водоплаващите птици – патета и гъсета.
Хроничната форма е типична за пилета на по-голяма възраст – от 1,5 до 2,5 месеца, и обикновено се явява в края на ензоотията. Болните пилета силно отслабват, често дори остават кахектични, загубват блясъка на перушината, изостават в развитието си. При някои се установяват нервни явления с парези в краката и крилата.
При възрастните птици обикновено болестта протича безсимптомно и се локализира в някои от вътрешните органи – яйчници, жлъчка, черва и др. Както вече отбелязахме, през периода на усилено яйцеснасяне тази „дремеща“ инфекция се активизира и се проявява с възпаление на клоаката, яйчниците и яйцепроводите. При кокошките и пуйките освен общо изтощение се наблюдава и помътняване на гребена (да не се бърка с черноглавка по пуйките).
При аутопсия се забелязват много характерни изменения – черният дроб е увеличен, омекнал, осеян със светли синкави некротични огнища, жлъчният мехур е уголемен, препълнен с жлъчка, далачето е увеличено, често се наблюдава възпаление на белите дробове с налепи.
Най-типични са промените при хроничната форма, придружавана от асцит, възпаление на яйчника и яйцепровода, яйчните мехурчета от кръгли стават сбръчкани и деформирани, често съдържанието на фоликул се излива в коремната кухина, предизвиквайки локален или общ перитонит.
Срещу салмонелозата в големите стопанства се прилагат ваксини, които обаче не са приложими в по-дребните ферми. За лечение на това широко разпространено заболяване най-често се използват антибиотици като Collistin, Neomycin, Baytril, Chloramphenicol, Tetracyclin и др. Много добър лечебен ефект оказват и сулфонамидите - Sulphadimezin, Trimetoprim и др. Лечебният курс трябва да продължи от 5 до 7 дни.
Винаги, когато има опасност от избухване на салмонелоза трябва да се вземат и превантивни мерки, включващи даването на антибиотик към храната или във водата за пиене. Опасност съществува при стрес, включително и температурен (при екстремално високи или ниски температури), период на усилено яйценосене, продължително пътуване и др.
Тъй като салмонелозата е сред най-разпространените болести по птиците у нас, необходимо е да се вземат някои предохранителни мерки, най-важните от които са: да се прекъснат източниците на заразата; да не се използват яйца от птици, произхождащи от заразени стопанства.
Птицегледачите редовно трябва да преминават преглед и от работа да се отстраняват заразоносителите. Малките пилета да се запойват профилактично още през първите 3-5 дни след излюпването с антибиотик. Ако заболяването се появи във фермата, болните пернати трябва да се отделят, а стадата да се хранят с витаминозни храни, зелена трева, да се поставят витаминно-минерални добавки във водата за пиене с цел повишаване защитните сили на организма.
Периодично целият инвентар и помещенията трябва да се дезинфекцират. Редовно следва да се извършват и щателни дератизации за унищожаване на вредните гризачи, които разнасят причинителите. Всички подстъпи към складовете с фуражи трябва да бъдат внимателно обезопасени, за да не могат в тях да проникват гризачи и диви птици.
алмонелозите са голяма група заболявания, засягащи както всички бозайници, вкл. и човека, така и дивите и домашни птици. Болестта, известна още като паратиф, се причинява от различни бактерии от род салмонела. Тя има лоша слава като заболяване при човека, но малко хора знаят, че всъщност тормози и пернатите, като създава големи проблеми на фермерите.
За първи път салмонели са били изолирани от свиня, а по-късно и от различни видове животни, и при хората. При птиците първият описан случай е по гълъбите (1895 г.) в САЩ, а след това през 1933 г. болеста е регистрирана и при пуйките.
Салмонелозата причинява сериозни щети на стопаните, особено когато заболяването е съчетано с други причинители – на аспергилозата, кокцидиозата и др. Обикновено при възрастните птици салмонелозите протичат хронично, като присъствието на заболяването в стопанството води до намаляване на носливостта. Пернатите са заразоносители (резервоар на инфекцията) и са потенциален източник на болестта при хората, тъй като контактът е много близък и може да се каже – постоянен.
Паратифът при птиците се причинява от различни бактерии от паратифната група (салмонели), като най-честият причинител е Salmonella typhy murium. Салмонелите са доста устойчиви по отношение на изсушаване, висока температура и преживяемост във външната среда. Така например в изсушени фекални маси от пернати патогените запазват жизнеспособността си до 2 години.
Главни източници на заразата са болните и преболедували птици – бактерионосители и бактериоотделители, които снасят заразени яйца, а впоследствие от тях се излюпват болни и инфектирани пилета. Установено е, че най-много заразени яйца се получават през периода на усилено яйцеснасяне вследствие отслабването на организма на носачките от продължителната носливост и активизирането на салмонелите, намиращи се в организма.
От замърсените черупки паразитите проникват до жълтъка, вследствие на което се инфектират и зародишите. Така част от заразените ембриони умират, а от някои яйца се излюпват болни пилета, които продължават да разнасят заразата в околната среда. Затова е необходимо преди инкубиране на яйцата те да се дезинфекцират и измиват основно.
Болестта е повсеместно разпространена в цялата страна, тъй като бактерионосителството продължава много дълго време. При патиците например, след оздравяване салмонелозни бактерии се запазват в слепите черва и жлъчката в продължение на 2,5 години. При човек салмонелоносителство е описано от 2,5 до 7 години, като причинителят е бил изолиран редовно от изпражненията, жлъчката и урината.
В миналото масово се използваше за фураж трупно и рибно брашно, които често се оказваха инфектирани със салмонели. След бума с луда крава се забрани използването на подобни фуражи, но това не редуцира случаите на салмонелоза. Напротив, през последните години се забелязва все по-често поява на заразата дори и в интактни ферми.
Сега много често салмонелите се „докарват“ в стопанствата с гризачите – плъхове и мишки, както и от дивите птици, които също боледуват от салмонелоза и могат да пренесат инфекцията на големи разстояния.
Лошите зоохигиенни условия при салмонелозите също играят съществена роля за разпространението на заболяването. Замърсяването на инкубаторите, помещенията, клетките, инвентара, пренаселеността, прегряването и други отрицателни въздействия също могат да спомогнат да се разпространи болестта.
Най-податливи на инфекцията са младите птици и особено патетата, гъсетата и след това младите пилета и гълъби. Заболяването се проявява по всяко време на годината, като най-често това се случва през топлите месеци, и се обостря в дъждовни дни, когато влажността на въздуха е по-висока. Когато младите птици се пускат в роса или се оставят на дъжд, болестта се провокира. Същият резултат се получава и при вкарване на младите патета и гъсета във водоеми с температура на водата под 15 градуса.
Клиничната картина е много разнообразна. Болестта се среща в няколко форми: мълниеносна, остра, подостра и хронична. При първата (мълниеносна) развитието протича много бързо и клинични симптоми не се наблюдават. Острата форма протича в началото с общи признаци – младите птици са отпуснати, апатични, трупат се на купчинки около източника на топлина с полузатворени очи и отпуснати крила.
Перушината е настръхнала, не се хранят, пият повече вода и показват ускорено дишане. Понякога може да се наблюдават сълзотечение, гноен конюнктивит със слепване на клепачите.
Най-типичният симптом е профузната диария. При патетата се наблюдават дори спазматични нервни явления, които продължават 2-3 минути и често завършват със смърт. При пилетата и гъсетата нервни признаци обикновено не се наблюдават. При острото протичане на болежката процесът трае 1-4 дни, а смъртността достига 70-85 %.
За подострата форма са характерни слизесто-серозен и по-късно слизесто-гноен конюнктивит. От ноздрите на младите птици се отделя серозна (бистра) или серозно-гнойна течност. Вследствие появилото се възпаление на белите дробове се установява затруднено дишане и хрипове.
Диарията е малко по-слабо изразена, отколкото при острата форма. При оглед около клоаката се наблюдават засъхнали изпражнения. Боледуването продължава 6-10 дни, а смъртността е до 40%. При пилетата то протича малко по-леко, отколкото при пуйчетата и при водоплаващите птици – патета и гъсета.
Хроничната форма е типична за пилета на по-голяма възраст – от 1,5 до 2,5 месеца, и обикновено се явява в края на ензоотията. Болните пилета силно отслабват, често дори остават кахектични, загубват блясъка на перушината, изостават в развитието си. При някои се установяват нервни явления с парези в краката и крилата.
При възрастните птици обикновено болестта протича безсимптомно и се локализира в някои от вътрешните органи – яйчници, жлъчка, черва и др. Както вече отбелязахме, през периода на усилено яйцеснасяне тази „дремеща“ инфекция се активизира и се проявява с възпаление на клоаката, яйчниците и яйцепроводите. При кокошките и пуйките освен общо изтощение се наблюдава и помътняване на гребена (да не се бърка с черноглавка по пуйките).
При аутопсия се забелязват много характерни изменения – черният дроб е увеличен, омекнал, осеян със светли синкави некротични огнища, жлъчният мехур е уголемен, препълнен с жлъчка, далачето е увеличено, често се наблюдава възпаление на белите дробове с налепи.
Най-типични са промените при хроничната форма, придружавана от асцит, възпаление на яйчника и яйцепровода, яйчните мехурчета от кръгли стават сбръчкани и деформирани, често съдържанието на фоликул се излива в коремната кухина, предизвиквайки локален или общ перитонит.
Срещу салмонелозата в големите стопанства се прилагат ваксини, които обаче не са приложими в по-дребните ферми. За лечение на това широко разпространено заболяване най-често се използват антибиотици като Collistin, Neomycin, Baytril, Chloramphenicol, Tetracyclin и др. Много добър лечебен ефект оказват и сулфонамидите - Sulphadimezin, Trimetoprim и др. Лечебният курс трябва да продължи от 5 до 7 дни.
Винаги, когато има опасност от избухване на салмонелоза трябва да се вземат и превантивни мерки, включващи даването на антибиотик към храната или във водата за пиене. Опасност съществува при стрес, включително и температурен (при екстремално високи или ниски температури), период на усилено яйценосене, продължително пътуване и др.
Тъй като салмонелозата е сред най-разпространените болести по птиците у нас, необходимо е да се вземат някои предохранителни мерки, най-важните от които са: да се прекъснат източниците на заразата; да не се използват яйца от птици, произхождащи от заразени стопанства.
Птицегледачите редовно трябва да преминават преглед и от работа да се отстраняват заразоносителите. Малките пилета да се запойват профилактично още през първите 3-5 дни след излюпването с антибиотик. Ако заболяването се появи във фермата, болните пернати трябва да се отделят, а стадата да се хранят с витаминозни храни, зелена трева, да се поставят витаминно-минерални добавки във водата за пиене с цел повишаване защитните сили на организма.
Периодично целият инвентар и помещенията трябва да се дезинфекцират. Редовно следва да се извършват и щателни дератизации за унищожаване на вредните гризачи, които разнасят причинителите. Всички подстъпи към складовете с фуражи трябва да бъдат внимателно обезопасени, за да не могат в тях да проникват гризачи и диви птици.
