През юни 1944 г. части на Съветската армия и на Армия людова достигат до полската граница отпреди 1939 г., а през юли – до левия бряг на река Висла.
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Временно настъплението е спряно, защото на север в Източна Прусия се намира мощна германска групировка, която застрашава десния фланг на съветските войски.
На Армия людова е възложено да удържа позициите, докато съветската се справи с немците. Няма съмнение обаче, че в скоро време настъплението в Полша ще се възобнови, при което страната ще бъде освободена от Съветската армия и Армия людова. Но точно от това се страхува полското емигрантско правителство в Лондон. По тази причина на частите на Армия крайова в Полша е наредено да вдигнат въстание във Варшава и със свои сили да я освободят.
През юни и юли английски самолети доставят с парашути или като кацат на скрити летища значително количество оръжие и боеприпаси. На 28 юли ръководството на Армия крайова, чито командир е генерал Бур-Комаровски, взима решение за въстание, което да започне на 1 август.
В началото то е доста успешно. Въстаниците превземат радиото, комендантството и даже две немски казарми. При опита им да атакуват сградата на генералгубернаторството и някои укрепени пунктове на вермахта обаче те понасят значителни загуби и са принудени да отстъпят.
Но това не сломява бойния им дух и те превземат полицейски участъци, интендантства и сгради, които са заети от германски институции.
Но и хитлеристите не отстъпват. Във Варшава влизат 4 батальона автоматчици и картечари, които бързо прочистват центъра на града и централната гара. По-нататъшното им придвижване обаче е спряно. Въстаниците са барикадирали улиците, стрелят от мазетата, етажите и покривите на сградите. Едва тогава германците разбират, че положението е сериозно.
Във Варшава влизат танкове и артилерия, които започват методично да разрушават не само барикадите, но и сградите. Тогава в щаба на генерал Бур-Комаровски идва българинът Николай Калчев, който заявява, че води 25 свои сънародници, готови да се включат в сраженията.
Въоръжават ги и един човек от щаба ги води на ул. „Наместна“, където въстаниците едва удържат позициите си. С помощта на сънародниците ни те успяват да унищожат атакуващите мотоциклетисти с картечници, но успехът е временен.
Идват два танка, прегазват барикадата, поради което поляци и българи влизат в мазетата на околните сгради. Почти всички загиват в развалините. По спомени на оцелелия Войчех Кожильовски шестима са се спуснали в каналите и са стигнали до река Висла извън града. Сред тях е имало и един българин, но полякът не му запомнил името.
Въстанието продължава два месеца. Варшава е срината до основи. Загиват 260 хил. души. Сред тях са 25 или 24 нашенци.
При подготовката за написването на този материал пуснах съобщение в сайта си, че търся сведения за българи, които са живели в Полша през 1944 г. Обади ми се само Красимира Добрева от Видин. Братът на майка й през 1930 г. се жени за полякиня и отива да живее при нея във Варшава. Казвал се е Николай Калчев. Майка й си е кореспондирала с него, но писмата са се загубили. Според мен има основание да се смята, че той е същият, който е сформирал българската група за участие във варшавското въстание през август-септември 1944 г.
