Ден преди скандалното назначение на Павел Тонев за шеф на митниците, бившите му подчинени заплашиха с протести. И после си замълчаха
Автор: Диана Славчева
Агенция „Митници“ започна седмицата с чисто нов директор. След двумесечен престой на Кирил Желев на този пост и очевидно никакъв ефект от управлението му на това поделение на Финансовото министерство, той бе повишен в длъжност зам.-министър на финансите. От 11 ноември неговото място заема поредната скандална личност, изкачила се до горните етажи на висшата администрация в страната ни – Павел Тонев.
Формално погледнато, неговата биография звучи напълно приемлива – работил е в системата на митниците от 1991 до 2009 г., като последователно е бил митнически инспектор, главен митнически инспектор, началник на отдел, заместник-началник на митница, началник на митнически пункт и най-накрая началник на Регионална митническа дирекция – Пловдив. След това се е заел с упражняването на консултантска дейност в сферата на митническото и акцизното законодателство. Няма лошо – по принцип това правят всички бивши митнически служители.
Но зад официално добре изглеждащата му кариера, оказа се, че се крие едно друго впечатляващо професионално израстване в попрището на корупционните практики, търговията с влияние и изумителен конфликт на интереси. Както обобщава в едно интервю писателят Петър Христозов, публикувано само ден преди скандалното назначение на Тонев начело на митниците в електронния сайт „Общество.нет“: „Управлението му може да бъде описано в наръчник на митническите нарушения... Той е експерт по заобикаляне на акцизния налог“.
В случая популярният автор на политически романи визира управлението на Павел Тонев като шеф на митницата в Пловдив. Впрочем именно пловдивските митничари още в неделя разпространиха свое отворено писмо до Цветлин Йовчев и главния прокурор Цацаров, с което предупредиха: „Ако действително този рафиниран престъпник Павел Тонев бъде назначен за зам-директор на Агенция „Митници“, ще преминем към ефективни стачни действия. Като за начало ще блокираме бул. „Кукленско шосе”.
Ще изпратим до всички авторитетни български и чуждестранни инстанции и медии богат доказателствен материал за корупционните прояви на Павел Тонев. Той олицетворява най-дългата корупционна вълна в Митница-Пловдив... Всяка гавра със законността, морала и общественото благоприличие трябва да има граници. Оттатък границите навлизаме в спиралата на противопоставянето и защита „честта на пагона”. Е, ние нямаме пагони, но имаме съвест и разум и няма да търпим безумия и безобразия!”.
Обърнете внимание, уважаеми читатели, че това „кърваво митничарско писмо“ е писано в неделя – на сакралната дата 10 ноември. То е подписано от половината от личния състав на пловдивската митница, като изрично е уточнено, че към тази позиция се присъединяват почти всичките им колеги, но тъй като е почивен ден, няма как всички да изразят възмущението си от – забележете: подготвяното назначение на бившия им шеф като зам.-директор на националната митническа агенция.
На следващия ден – понеделник, 11 ноември, Павел Тонев осъмва не като заместник, а като титулярен шеф на Агенция „Митници“. Ха честито! – както се казва. Но минава ден, минават два, три... и нищо не се случва от отправената в неделя закана на някогашните пловдивски подчинени на новоизлюпения баш митничарски директор. Няма блокада на „Кукленско шосе“, няма изпратен до медиите доказателствен материал за корупционните практики на господина Тонев, нито пък каквото и да е друго тяхно протестно действие за „честа на пагона“.
Повече от очевидно е, че редиците на пловдивските митничари набързо са изкомандвани в стил: „Строй се! Равнис! Мирно!“ и на всяка жаба й е показан гьола. Пардон – на всеки буйстващ митничар най-вероятно е била посочена улицата. Но не за да я блокира и изразява на нея възмущението си от поредната „гавра със законността, морала и общественото благоприличие“ – както самите те са квалифицирали деянието с назначаването на новия си баш ръководител. А за да си търси нова работа, щом не ще да го управлява избраната от властващите персона.
Основание да подозираме, че именно такъв сценарий се е разиграл под тепетата, ни дава леденото мълчание, което се пази по въпроса какво в крайна сметка смятат да предприемат пловдивските митничари. Натъкнахме се на него в мига, в който се опитахме да попитаме в Териториалното митническо управление в Пловдив как възнамеряват да реализират заплахите си от 10 ноември т. г. Оттам строго бяхме посъветвани да се обърнем към... пресцентъра на Агенция „Митници“. Дори с любезна студенина ни бе предоставен и телефона му.
На многократните ни настоявания да бъдем свързани с говорителя на пловдивската митница, сякаш като от автоматичен телефонен секретар ни отговаряха с мантрата: „Обърнете се към пресцентъра на Агенция „Митници“! А най-накрая нагло ни излъгаха, че нямали такъв служител, който да играе ролята на говорител (?). Странно – защото всички останали териториални митнически управления си имат пресаташета.
Разбира се, повече от малоумно е да се пита пресцентъра на държавната агенция как ще протестират служителите й от Пловдив срещу новия й шеф! И повече от ясно е, че всъщност протест няма да има. Че и това поредно скандално назначение тихомълком ще бъде преглътнато, както и множеството други подобни кадрувания отпреди него.
Ще споменем само един от най-потресаващите примери за безобразните нарушения на Павел Тонев, за много от които той отдавна е трябвало да бъде въдворен зад решетките, а не да бъде издиган на висши ръководни позиции в държавата.
От разкритията на Петър Христозов пред сайта „Общество.нет“ става ясно, че в края на март 2004 г. „без да са налице необходимите нормативно определени условия, директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев приема и подписва банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим” ЕООД – Пазарджик в размер на 30 000 лева, която банкова гаранция представлява само 30 на сто от дължимия общ референтен размер от 100 000 лева“.
Така той е предоставил преференции на фирмата при транзит на стоки, като й е спестил задължението за обезпечаване на още 70 000 лева. С това Тонев извършва цели две нарушения. Първото е на Наказателния кодекс, чийто чл. 220 ал. 1 постановява, че „длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право да се заема съответната държавна длъжност“.
Второто му нарушение произтича от факта, че по това време управител на „Тойота Тиксим” ЕООД за град Пловдив е... Ваня Стоянова Тонева, която – както личи по фамилията й – е съпруга на господин митническия директор, разрешил преференцията за компанията, където госпожата му си изкарва хляба. А съгласно Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, „държавният служител не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси“.
Не стига това, ами Павел Тонев изобщо не е отразил в годишната декларация за наличие на конфликти на интереси, че между дейността на съпругата му и функцията му, която той изпълнява в митническата администрация, съществуват трайни и постоянни търговски, финансови и делови отношения. А това пък е нарушение на чл. 29а, ал. 1 от Закона за държавния служител, а оттам и на чл. 313 от НК, който предвижда лишаване от свобода до три години за лица, които скрият истината в писмена декларация.
У нас обаче такъв филм няма. Някои хора в България просто могат безпардонно да нарушават всякакви правила и закони без за това да им се иска сметка и да последва наказание. Напротив – точно те най-лесно и най-често достигат до управленските върхове в държавните ведомства. Не толкова заради заслугите си, че са били в угода на някого от редиците на тъмните политико-икономически субекти, а по-скоро за да могат от новите си по-високи позиции спокойно да разчистват пътя и да разпънат червеното килимче пред техния просперитет и благополучие.
Пък простият народ- в случая с новия митнически шеф, ще има да се чуди защо хазната е празна, защо в нея не влизат всички пари от акцизите и защо сме се превърнали в рай за контрабандата и нелегалното каналджийство на разни стоки, хора и идеали.
