И без това дразнеше, но сега, покрай наченките на предизборната содомия вече не се трае.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
„Европейски ценности”, „евроценности”, „европейският път на България” и всякакви идиотски кухи фрази с името на стария континент. Даже и такава партия има – Граждани за европейско развитие на България. Сякаш останалите жарко лелеят анадолско развитие на България. Или сибирско.
Тоз ни стремеж към европейщина, обаче, както всичко останало, родено през последните 22 години, е бая спорен, да ви кажа. Предлагам да се погледнем, та да видим дали се харесваме.
Какъв европеец е тиквеникът, който вади пепелника от колата и старателно го изчуква на паркинга? Който на забележка „защо така” прави физиономия „горила с лоботомия” и заплашва да направи такава операция и на недоволния питащ?
И неговият колега, който с дива радост натиска газта, докато по пешеходната пътека преминава майка с бебе в количка?
Тез нагледни европейски радости не свършват само с три-четири примера, знаете добре.
Повзрете се в живота като един Вапцаров, ама честно, и навсякъде около вас. Европейските гледки и начин на мислене у съвременния българин са гарантирани, ще се изненадате как те са напълно адекватни на претенциите ни към онези от по-западната част на континента да ни третират като техните си.
Няма как жителите на германския Дортмунд да не ни обичат като свои братя. Имат всички причини за това. Онзи ден стана ясно, че тяхното кметство направо опънало табели „Затворена улица” край гетата, пълни с български и румънски цигани. Които отдавна са засрамили египетските скакалци с усърдието си да оглозгат до последната фибра всяко място, на което се заселят. И да повтарят таз си блага дейност на всяко ново.
От европейци по-европейци сме от всички останали граждани на земята, като една човешка длан. Изповядваме от сърце идеята за конкуренция и свободно съревнование на пазара.
Обаче изпушваме от яд, когато някой по-умен, по-кадърен и по-работлив се позамогне и вдигне стандарта. Той моментално ни става черен и съмнителен, понеже я е откраднал, я е излъгал, я задължително плаща на политици. Така де, европейци сме, ама си държим на нашто си „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите”, дето ни го казаха на един конгрес на БКП.
Човеколюбието и братската любов също тъй са ни присъщи!
Нека ви разкажа нагледен пример за това. Играехме карти на плажа. Стар приятел, неговият братовчед, с когото също сме доста близки, и аз.
Седяхме на черния пясък, грееше адско слънце и ако не си на кърпа, си беше живо опичане. Духна вятър и отвя една карта. Братовчедът самоотвержено скочи да я гони, подлагайки стъпалата си на ужасно горещия пясък.
Взе да подвиква от болките, а аз и приятелят радостно го окуражавахме: „Хахааа, видя ли кво значи „пещ”, а? Топличко ли ти е, топличко ли ти е? Ухаа, сега и някой фас да имаш късмета да настъпиш...”
Истински европейци, загрижени за човека до нас.
Една от най-големите ми радости е да чета във форумите и социалните мрежи кипящия обществен гняв. Там стотици юнаци и храбри дами правят на мати-маскара управляващи, опозиция, независими...
Гордо громят пошлотиите, които все ни пречат да се изпраскаме, че сме като онези на северозапад от Дунав.
Създават страници и инициативи „срещу” и „против”. Но когато дойде време да излязат на улицата, за да подкрепят идеята, която сами са размахвали, изведнъж се разболяват от тежка венерическа болест за гражданското общество – заболява ги оная работа за него.
Досущ като младите в Европа са и нашите млади. Масово те са умни, надарени, възпитани и използват всяка свободна минута да четат и се усъвършенстват.
Те пишат „инвестиций”, „коалиций и “институций” (говоря за тези, които все пак са чували тези думи), но побесняват, когато на трудовата борса им предложат работа с начална заплата 350 лева.
За толкова пари, презрително заявяват те, няма да се вдигнат от леглото. Така де, тате носи, мама меси, да живей труда, нашто дете не е за тежък труд.
Между другото, с „й” в множествено число съм виждал да пишат и колеги. Които, предполага се, имат все пак някакви претенции за ценз.
Възрастните у нас хвалят качеството на западняците, но когато стане въпрос да поработват като тях, положението рязко се променя. С хитра балканджийска усмивка тез, дето произвеждат благата оттатък нашите граници тутакси стават „роботи”, „студенокръвни” и „мани ги тия, изобщо не умеят да се веселят, е ний кви широки души сме!”.
Българинът иска всячески да го признават за европеец, но има в речника си обидна дума за всеки европеец. Румънеца нарича „мамалигар”, унгареца - „егеш мегеш”, чеха – „вършичка”, поляка – „контра”, германеца - „бирена пишка”, руснака – „бушмен”, скандинавците – „ония бозавите”... списъка довършете сами.
Но откача от бяс, когато в западноевропейските медии го наричат „ненадежден”, „крадлив” и „опасен”.
Е, защо?
