Пет десетилетия след като е открит все още ярко изпъква с разнообразието на погребалните практики и богатството си сред всички останали синхронни обекти от Европа и Мала Азия
Автор: Десант
На 14 февруари от 18 ч. в Историческия музей в Русе ще бъде представена гостуващата изложба „Откриване на Варненския некропол“, подготвена от Регионален исторически музей – Варна.
Историята на некропола с най-старото злато в света започва с обстоятелствата около откриването му. През октомври 1972 г. в Западната промишлена зона на Варна при прокопаването на траншея за полагането на електрически кабел багерист забелязва, че в изкопаната пръст има метални изделия и кремъчни сечива.
Оказва се, че той е попаднал на некропол от късната каменномедна епоха (4600 – 4350 г. пр. Хр.). Разкопките му се провеждат до 1991 г. Проучена е площ от 6 500 кв.м. Открити са 308 гроба, 12 колективни находки и 110 единични предмета. Над половината от гробовете са унищожени в древността.
От разнообразните и многобройни гробни дарове във Варненския некропол най-интригуващи за учените са златните предмети. Те са над 3000 на брой и тежат общо над шест килограма. Намерени са само в 62 гроба. Досега за V хил. пр. Хр. другаде не е известна подобна концентрация на изделия от злато.
Дори и днес, пет десетилетия след откриването му, Варненският некропол ярко изпъква с разнообразието на погребалните практики и богатството си сред всички останали синхронни обекти от Европа и Мала Азия. Неговите особености продължават да занимават учените в търсенето на обяснението на „феномена Варна”.
Според тях, появата на нови аспекти в социално-икономическото развитие – рударството, металургията и свързания с тях търговски обмен, създават предпоставки за промяната на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – тези, които са погребани с многоброен и разнообразен инвентар.
Варненският некропол илюстрира този най-ранен етап от зараждането на йерархии на територията на Североизточните Балкани, предхождащ с хилядолетие цивилизациите от Месопотамия и Египет.
За съжаление, настъпилите в края на V хил. пр. Хр. климатични промени, спират разцвета на тази забележителна общност и попречват на окончателния преход към ранна държавна структура. Кризата разрушава изгражданата със столетия система от надрегионални връзки за разпределяне и обмяна на суровини и ценности и довежда до разпада на първата европейска протоцивилизация.
Половин век след находката на багериста край Варненското езеро, след тридесетгодишно прекъсване, през 2021 г., Регионален исторически музей – Варна подновява проучването на Варненския некропол. Учените се надяват с помощта на новите интердисциплинарни методи да успеят да разкрият повече подробности за изчезналата общност и детайли за социалната структура и взаимоотношения.
Достиженията в областите на генетиката, палеодиетологията и други съвременни дисциплини се използват в помощ на археологията, за да помогнат учените да разберат по-добре нашите предшественици, оставили като наследство най-ранните златни и медни изделия в света.
Това може да помогне за осъзнаването на мястото ни в историята и отговорността ни пред бъдните поколения, за които трябва да се опитаме да създадем един по-добър свят. С такава цел е организирана и настоящата пътуваща изложба.
