Вижте каква е равносметката за здравеопазването в България, очертана в най-новия Годишен доклад на Министерството на здравеопазването
Автор: Десант
Българите доплащат най-много в Европа за лечение, а в същото време някои медицински услуги изостават значително от това, което получават пациентите в други страни от евросъюза. Подготвени лекари и медицински специалисти на много места в страната липсват, достъпът до болнично лечение варира драстично в различните области. Опасенията от тези трудности обаче не намаляват консумацията на цигари и алкохол, сочени от специалистите като високи рискови фактори за тежки болести.
Това е равносметката за здравеопазването в България, очертана в най-новия Годишен доклад за състоянието на гражданите на Министерството на здравеопазването. Данните са към 2022 г. - последната с извънредна епидемична обстановка заради разпространението на COVID-19.
В над 300 страници документът представя обща картина на здравеопазването: от демографията, през статистика за лечебните заведения, медици и медицински персонал до информация за потреблението и навиците на българите.
Както наши, така и други доклади от 2022 г. нареждат страната ни на челно място по завишение на средния брой починали заради COVID-19. Икономисти пък сравняват нивото на смъртност през 2021 г. с рекордите от 1918 г., последната от Първата световна война и времето на испанския грип в Европа.
Детската смъртност също е по-висока, отколкото е средната в Европейския съюз, макар да е със спадаща тенденция: 274 починали деца на възраст до 1 г. през 2022 г. срещу 326 през 2021 г. „Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизненият стандарт, и здравната култура на населението“, се посочва в доклада.
Данните в него сочат големи разлики в осигуреността на населението с лекари - разликите в страната варират от 26 до 72 медици, обгрижващи 10 хиляди души. Регионите с най-добро покритие на медици са и тези, в които има медицински университети и болници: Плевен (72.4 на 10 хил. души), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6), а на обратната страна на скалата са областите Кърджали (26.2 на 10 хил. души), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Според доклада кадровото обезпечаване на здравеопазването в страната е в тежко състояние. Констатацията вани не само за лекарите и за медицинските специалисти, но и за персонала в контролиращите системата регионални здравни инспекции.
