България внася повече ток, отколкото изнася


България внася повече ток, отколкото изнася
Снимката е илюстративна
16 Януари 2024, Вторник


Вижте защо

Автор: Десант

По-ниската цена на електроенергията в страните около България в сравнение с тази на вътрешния пазар е причината страната от началото на годината да внася повече ток, отколкото изнася. Това каза пред БНТ изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.

Той уточни, че за две седмица България е внесла 320 хил. мегаватчаса ток, а е изнесла 220 хил. За цялата минала година износът е с 3,5 млн. мегаватчаса по-голям от вноса.

Според Цачев актуалната тенденция донякъде се дължи на ниската цена на природния газ, който се използва за производство на ток в много от съседните на България страни. Основната причина обаче е липсата на конкурентни базови мощности в страната.

В отговор на въпрос изпълнителният директор на ЕСО уточни, че в момента най-евтиният ток в страната се осигурява от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), заради ниските оперативните разходи. На второ място е електроенергията от водноелектрически централи (ВЕЦ). Следват цените на тока от ядрени мощности, газови централи и въглищни централи.


"Държавната "Марица-изток" работи с два блока с капацитет около 400 мегавата на всеки час, като е натоварена на 25%", каза Цачев в отговор на въпрос. Той уточни, че при мощностите, с които България разполага в момента, няма как цената на тока за бита да поевтинее при неговата либерализация. Според Ангелин Цачев в бъдеще трябва да се изграждат по-евтини източници на ток - ядрени и ВЕИ мощности, като се инвестира и в системи за съхранение.


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
ot Pirot do Tutrakan
16.01.2024 18:48:45
0
0
“La hartă”, o emisiune explozivă despre drama sutelor de mii de români și românofoni din Bulgaria! Auroritățile de la București complice cu cele de la Sofia în asimilarea lor!
ianuarie 16, 2024
Google Translate:
"On the map", an explosive show about the drama of hundreds of thousands of Romanians and Romanian speakers in Bulgaria! The authorities from Bucharest complicit with those from Sofia in their assimilation!

https://rgnpress.ro/2024/01/la-harta-o-emisiune-exploziva-despre-drama-sutelor-de-mii-de-romani-si-romanofoni-din-bulgaria-auroritatile-de-la-bucuresti-complice-cu-cele-de-la-sofia-in-asimilarea-lor/

Яростно анти-български разговор между 3 румънци-националисти.
Сред техните лъжи:
1. В Румъния българското национално малцинство може да си запази българщината докато в Бг. етническите румънци не могли да си запазят румънщината.
2. Румъния дава ежегодно по 1,5 милион евро на нейното бг. национално малцинство отколкото Бг. дава на етническите й румънци.
3. В Бг. няма национални малцинства, което, според тях било в разрез с международното право.
4. В Бг. имало 150-200 000 (чисти) румънци и други 500 000 румъно-езични, тоест 150 000-200 000 власи + 500 000 влашки цигани, като влашките цигани, според тях, също били руънци.
Един от тях, Влад Кубряков, за разлика от другите, казва че румъно-езичните цигани представляват 95% от всичиките румъно-езични в Бг. Как така 150 000 или 200 000 означава само 5% от вкупния брой румъно-езични, 650 000-700 000 само той може да обясни. Такива глупаци без никакви знания по математика да атакуват Бг. е повече от недопустимо!
5. Само в Босня румъно-езичните цигани били смятани от съответните държавни власти за румънци.

Сега, истината.
1) Според официални данни:
през 2011 г. е имало 7336 бг. в Румъния
през 2002 г. е имало 8025 бг. в Румъния и само 6735 хора с бг. роден език.
През 1992 г. е имало 9851 бг. в Румъния

2002
http://www.edrc.ro/recensamant.jsp?language=0
https://insse.ro/cms/files/RPL2002INS/vol4/tabele/t4.pdf

2011
https://ro.wikipedia.org/wiki/Bulgarii_din_Rom%C3%A2nia
https://www.recensamantromania.ro/rpl-2011/rezultate-2011/

2021
https://www.recensamantromania.ro/rezultate-rpl-2021/rezultate-definitive/
https://www.recensamantromania.ro/rezultate-rpl-2021/rezultate-provizorii/

1992
https://jurnaluldearges.ro/7-ianuarie-1992-in-romania-a-inceput-recensamantul-populatiei-si-al-locuintelor-romani-89-5-maghiari-71-159450/
https://ro.wikipedia.org/wiki/Recens%C4%83m%C3%A2ntul_popula%C8%9Biei_din_1992_(Rom%C3%A2nia)

Така добри условия има в Рум. българите за спазването на народността им че те са на път към изчезване.

2) Парите които Румъния дава за българите й са добре дошли и може да се каже че те са някакъв вид обезщетение за румънската кражба на Южна Добруджа през 1913 г.
Бг. няма защо да даде пари на румънците й понеже в Бг., подобно на Франция и Гърция, няма национални малцинства и понеже Рум. дължи на Бг. пари за кражбата на Южна Добруджа.

3) Съществуват Франция и Гърция като прецеденти.

4) Числата на румънските националисти са твърде преувеличени.
Има само 35-40 000 "чисти румънци" в Бг., тоест бели румънци, 90-95% от които се смятат за румъно-езични българи (това са власите), а само около 5-10% за етнически румънци.
Числото на румъно-езичните цигани (наричани в Рум. "рудари") също са твърде преувеличени.
Много от тях напоследък се само-побългаряват понеже живеят сред българското болшинство на населението.
Други се самоопределят нито за етнически българи, нито за етнически румънци (въпреки че родният им език е румънски), нито за етнически цигани, а за нова, рударска етничност.
Така че не е правилно румънските националисти да кажат че румъно-езичните цигани са румънци.
В Румъния където също живеят рудари никой румънец, независимо дали обикновен гражданин или историк, политик, етнолог, етнограф и т.н. не ги нарича румънци, а румъно-езични цигани, понеже по външен вид те ясно се различават от румънците и много наподобяват "истинските цигани", тоест цигано-езичните цигани, циганите за които родния език е цигански/ромски.
Все едно е да се каже че португало-езичните хора от черна порода от Мозамбик или Ангола са португалци.

Цитат от стара статия на Костадин Костадинов от партия Възраждане:
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
“ Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община – Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов „етнос“ измислен от румъноезични цигани във Варненско).“

5)
https://en.wikipedia.org/wiki/Boyash
Boyash or Bayash [...] refers to a Romani ethnic group living in Romania, southern Hungary, northeastern and northwestern Croatia, western Vojvodina, Slovakia, the Balkans, but also in the Americas.[2] Alternative names are Rudari (Ludari), Lingurari and Zlătari.[3]
https://ro.wikipedia.org/wiki/B%C4%83ie%C8%99i
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%9A%D0%B0%D1%88%D0%B8
Бањаши су етничка група која претежно живи у Србији, Хрватској, Мађарској, Босни и Херцеговини и Бугарској. Републички завод за статистику Србије је на попису 2011. године приказао Бањаше као посебну националну припадност.[1] Укупно се као Бањаши изјаснило 80 људи.[2] Говоре румунским језиком, а неки их сматрају делом ромског народа, односно заједницом подељеном између ромског и румунског идентитета.[3][4] У Србији су Бањаши настањени у 177 насеља.[4]

Наистина, чрез Европейска харта за регионалните или малцинствените езици Хърватия признава езика на румъно-езичните цигани (бояши, тоест рудари) за отделен от езика на т.н. "истро-румънци" ("истро-румънците" били румънци според Румънската "Академия", а езикът им само диалект на румънски език; това са бели хора).
Тъмно-кожите бояши говорят обикновен румънски (въпреки че малко архаичен и с много хърватски заемки), докато белите "истро-румънци" говорят отделен език, независимо от мнението на Румънската Академия).
Тоест така по външен вид, както по език, бояшите са различни от истро-румънците.
Така че Хърватия е права когато признава съществуването на 2 отделни езика, вероятно и на 2 отделни малцинствени народа.
Имената на въпросните езици на английски е Boyash-Romanian и Istro-Romanian.
Истро-румънците не се наричат така себе си, а власи и жеянци, а техният език влашки или жеянски.

https://www.vlaski-zejanski.com/hr/

https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4

https://www.coe.int/en/web/european-charter-regional-or-minority-languages/languages-covered

https://www.coe.int/en/web/european-charter-regional-or-minority-languages

Европейска харта за регионалните или малцинствените езици
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8

Ако Бг. признаваше съществуването на национални малцинства, то членовете на румънското малцинство които живеят в областите Добрич и Силистра (тоест в Южна Добруджа) щеше веднага да бъдат изгонени в Румъния, понеже онези твърде малко румънци които са продължили да живеят в Южна Добруджа след връщането й от Румъния на Бг. са подписали документ чрез който са се отказали от румънщината си (и в замяна са получили правото да останат да живеят там).
Сега, ако потомците им искат да се декларират отново румънци, те нарушават документите подписани от прадедите им. Значи няма повече права да останат в Южна Добруджа и ще трябва да бъдат преместени в Румъния.
Съществува и друг проблем. Не се знае колко точно беше извършено единственото преброяване на населението на Велика Румъния през 1930 г. Колко от жителите на Южна Добруджа които бяха румъно-езични цигани са били преброени като цигани, и колко като румънци.
Размяната на населението през 1940 г. беше направена на основа на рум. преброяване от 1930 г. като румъно-езичните цигани не са били преместени от Южна Добруджа в Румъния, понеже румънските преброители вероятно са записали румъно-езичните цигани като цигани в списъците на преброяването, даже и в случаите когато самите румъно-езични цигани се бяха декларирали като етнически румънци (поради расизма на румънските преброители). Така румъно-езичните цигани са останали да живеят в Южна Добруджа.
А сега румънските националисти се преструват че обичат рударите и ги наричат братя румънци.

Както и да е, официална Румъния е приета закон 299/2007 според който лицата, смятани от официална Румъния за етнически румънци (например: власи, жеянци, рудари, баеши/баяши, аромуни), независимо от етническото им самоопределение (тоест: дали те сами се смятат за румънци или не), "са" румънци и Румнъия имала право да се вмеси във вътрешните работи на други страни (където въпросните "румънци" живеят), независимо дали съседни или не, и да прави скандал защо онези румънци нямали национални права.
Този закон важи за всичките лица, "принадлежащи на румънската езикова и културна жила" ("apartinand filonului lingvistic şi cultural românesc").
Щом рударите са с роден език румънски, те "са" румънци, според румънския закон 299/2007 г.
Така че, според собствения закон на Румъния, рударите са румънци, независимо дали те го искат или не.
Щом прадедите на тези "румънци" са обитавали в Южна Добруджа през 1940 г., излиза че Румъния е заблуждавала България относно разамяната на населението от 1940 и 1941 г. като румънските власти не са преместили "румънците"-рудари от Южна Добруджа да живеят в новата, по-малка Румъния а са ги оставили в Южна Добруджа като "подарък" на България.
Значи Румъния е длъжна да си ги върне.

Modificările propuse de MRP pentru Legea nr. 299/2007 privind sprijinul acordat românilor de pretutindeni au trecut de Plen
https://rgnpress.ro/2018/07/modificarile-propuse-de-mrp-pentru-legea-nr-299-2007-privind-sprijinul-acordat-romanilor-de-pretutindeni-au-trecut-de-plen/

LEGE nr. 299 din 13 noiembrie 2007
https://www.usab-tm.ro/utilizatori/universitate/file/rel_int/admission/2018/LEGE%20nr%20299.pdf

"ART. 1
(1) Prezenta lege reglementează:
a) drepturile persoanelor care îşi asumă în mod liber identitatea culturală română - persoanele de origine română şi cele aparţinând filonului lingvistic şi cultural românesc, care locuiesc în afara frontierelor României, indiferent de modul în care aceştia sunt apelaţi (armâni, armânji, aromâni, basarabeni, bucovineni, cuţovlahi, daco-români, fărşeroţi, herţeni, istro-români, latini dunăreni, macedoromâni, macedo-români, maramureşeni, megleniţi, megleno-români, moldoveni, moldovlahi, rrămâni, rumâni, valahi, vlahi, vlasi, voloni, macedo-armânji, precum şi toate celelalte forme lexicale înrudite semantic cu cele de mai sus), denumite în continuare români de pretutindeni;"

https://www.cdep.ro/proiecte/2012/100/10/7/se153.pdf

LEGE nr. 299 din 13 noiembrie 2007 (**republicată**)(*actualizată*)
https://legislatie.just.ro/Public/DetaliiDocument/167881

https://partidulaur.ro/claudiu-richard-tarziu-intrebare-parlamentara-statistica-persoanelor-apartinand-filonului-cultural-si-lingvistic-romanesc-din-bulgaria-respectarea-drepturilor-lor-cultural-lingvistice-si-sprijin/

Статия от списанието "Magazin istoric" (Историческо списание) за това че румънците на които им беше разрешено от българските власти да останат да живеят в Южна Добруджа след 1940-1941 г. са трябвали да подпишат че се отказват от румънщината им (или че се декларират етнически българи):

De la Aidemir la Almalau
Nicolae M. Nicolae

http://www.scribd.com/doc/59296781/1940-Cadrilater-de-La-Aidemir-La-Almalau

Prin pacea de la Bucuresti din iulie 1913, Cadrilaterul (judetele Durostor si Caliacra) devine o parte a Regatului României, în urma unui „razboi fulger“, hotarât de guvernul conservator al lui Titu Maiorescu si cu consimtamântul regelui Carol. In Silistra, capitala judetului Durostor si oras în care m-am nascut în anul 1924 viata îsi urma cursul normal, as spune chiar ca era un model de convietuire pasnica între etnii. Traiau si munceau la un loc în acest oras de 16 000 de suflete români, bulgari, turci, armeni si evrei. Toate aceste etnii cu exceptia evreilor, care erau relativ putini, îsi aveau propriile lor scoli primare si chiar secundare. Limba româna era catalizatorul acestei convietuiri. La 1 octombrie 1940, trupele bulgare au intrat în oras, marcând încheierea procesului de ocupare de catre trupele bulgare a Cadrilaterului. In anul 1940 România cedase Cadrilaterul si acceptase conditia impusa sa se efectueze un schimb de populatie între nordul si sudul Dobrogei. Nu pot sa nu fiu si acum înca revoltat de actiunea de schimb de populatie, actiune tipic fascista. Pentru românii din Silistra, ca si pentru toti românii din România Mare, anul 1940 a fost anul marilor deziluzii si dureri. Dupa dictatul dela Viena, din 30 august 1940, românii din Cadrilater se simteau lipsiti de protectia statului român. Numirea generalului Gh. Argesanu, comandantul militar al Capitalei, în postul de comandant al frontului de sud din Dobrogea, în scopul apararii acestei regiuni, a constituit o raza de speranta pentru ei, un imbold la curaj. Din nefericire, totul adurat foarte putin. Din dispozitia generalului Ion Antonescu, generalul Argesanu a fost arestat la Constanta. La 1 octombrie 1940 evacuarea populatiei românesti din Cadrilater era practic terminata. La sapte km de Silistra se afla comuna Aidemir, locuita în principal de mocani, urmasi ai oierilor sositi cu oile la Dunare din Marginimea Sibiului. Tatal meu facea parte din prima generatie de mocani nascuta în Cadrilater. In mintea lor de mocani care se baza pe zicala „Românii pleaca, dar mai si vin“, aidemirenii au hotarât sa nu se supuna prevederilor acordului semnat si sa nu-si paraseasca locurile natale. In Aidemir functiona înca din anul 1880 o scoala primara cu predare în limba româna, înfiintata de Eforia Scoalelor. Pâna la 1 octombrie 1940 marea majoritate a populatiei românesti parasise deja Cadrilaterul, îndreptându-se spre Constanta, Tulcea, Calarasi sau Bucuresti.
Parintii mei au hotarât sa faca front comun cu aidemirenii si am ramas în continuare în Silistra. Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa 1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-au dat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fost obligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meu devenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei, ceea ce parea normal în conditiile în care traiam în Bulgaria. In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde i s-a pus în vedere ca toti românii care nu parasisera Cadrilaterul în cadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, prin care sa faca cunoscuta hotarârea lor de renuntare la nationalitatea româna si sa se declare de nationalitate bulgara. Consultându-se cu un numar de avocati, locuitorii comunei Aidemir au ajuns la concluzia ca cererea autoritatilor bulgare era de neacceptat si de sorginte fascista. Ei au hotarât sa paraseasca Cadrilaterul.
[...]

Google Translate:

Through the Bucharest peace of July 1913, Quadrilaterul (Durostor and Caliacra counties) becomes part of the Kingdom of Romania, following a "lightning war", decided by the conservative government of Titu Maiorescu and with the consent of King Carol. In Silistra, the capital of Durostor county and the city where I was born in 1924, life was going on normally, I would even say that it was a model of peaceful coexistence between ethnic groups. Romanians, Bulgarians, Turks, Armenians and Jews lived and worked together in this city of 16,000 souls. All these ethnic groups, with the exception of the Jews, who were relatively few, had their own primary and even secondary schools. The Romanian language was the catalyst of this coexistence. On October 1, 1940, the Bulgarian troops entered the city, marking the end of the process of occupation by the Bulgarian troops of the Quadrilateral. In 1940, Romania ceded the Quadrilateral and accepted the condition imposed to carry out a population exchange between the north and south of Dobrogea. I can't help but be outraged by the population exchange action, a typical fascist action. For Romanians from Silistra, as for all Romanians from Greater Romania, the year 1940 was the year of great disillusionment and pain. After the dictation from Vienna, from August 30, 1940, the Romanians from Quadrilater felt deprived of the protection of the Romanian state. The appointment of General Gh. Argesanu, the military commander of the Capital, to the post of commander of the southern front in Dobrogea, for the purpose of defending this region, was a ray of hope for them, an impetus to courage. Unfortunately, everything lasted very little. According to General Ion Antonescu, General Argesanu was arrested in Constanta. On October 1, 1940, the evacuation of the Romanian population from Quadrilater was practically finished. Seven km from Silistra is the commune of Aidemir, inhabited mainly by Mocans, descendants of the shepherds who arrived with their sheep at the Danube from Marginimea Sibiului. My father was part of the first generation of Mocans born in Quadrilater. In their stubborn minds, which was based on the saying "Romanians leave, but they still come", the people of Aidemir decided not to obey the provisions of the signed agreement and not to leave their native places. In Aidemir, a primary school with teaching in the Romanian language, established by Eforia Scoalelor. By October 1, 1940, the vast majority of the Romanian population had already left Quadrilater, heading for Constanta, Tulcea, Calarasi or Bucharest.
My parents decided to make a common front with the Aidemirians and I remained in Silistra.
The Bulgarian authorities, who installed themselves after October 1st, after being informed of the action of the Aidemirans, gave their consent. The first measure taken immediately by the authorities was the obligation to Bulgarianize the names. From Nicolae Marin my father had now become Nicolaef. Next was the second stage, the change of citizenship, which seemed normal under the conditions in which I lived in Bulgaria. Around December 10, my father was called to the Police, where he was told that all the Romanians who had not left the Quadrangle during the population exchange were to give a written statement, by which they would make known their decision to renounce Romanian nationality and to declare Bulgarian nationality. Consulting with a number of lawyers, the residents of Aidemir commune came to the conclusion that the request of the Bulgarian authorities was unacceptable and of fascist origin. They decided to leave the Quadrangle. [...]
Хотел "Панорама" - Златоград
ПОСЛЕДНО ПУБЛИКУВАНО
ГОРЕЩИ ДИСКУСИИ
РЕТРО: За да пълнят държавния бюджет, и преди 90 години са вдигали данъците и са измисляли нови тегоби
Общественици с възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков
Проверка на заустващ в Забатско дере бетонов възел установи причината за измрялата риба в река Черна
Спомени от първия учебен ден: Дървени чинове, черна циментова дъска и голямо сметало с дървени топки
Ланц „Булдог“ на близо 100 години стана една от най-големите атракции на традиционния ретропарад в Средец
За първи път българският герб е отпечатан през 1741 г. в прочутата „Стематография“ на Христофор Жефарович
Пътеводител БГ: Село Богородица –
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки