Днес се изпълнява в преводи на над 300 езика и диалекта. Вижте нейната интересна история
Автор: Диана Славчева
Най-известната коледна песен в света несъмнено е „Тиха нощ“. Тя се пее по цял свят, разпространена на всички континенти от католически и протестантски мисионери, и се изпълнява в преводи на над 300 езика и диалекта.
Интересна е историята за нейното създаване.
В една студена Бъдни вечер през 1818 г. пастор Йозеф Франц Мор (1792-1848) извървява три километра от дома си в австрийското село Оберндорф Бей Залцбург, за да посети своя приятел Франц Ксавер Грубер (1787-1863) в съседния град Арнсдорф Бей Лауфен.
Мор носи със себе си поема, която е написал преди две години, когато служи като помощник-свещеник в Мариапфар в Лунгау. Той се надява, че неговият приятел, който бил ръководител на църковен хор и органист, може да превърне стихотворението му в музика, тъй като се нуждаел от коледна песен за среднощната литургия на Бъдни вечер за църквата „Свети Никола“ в Оберндорф, в която служи.
Един от многото невероятни неща, свързани с тази песен, е че Франц Грубер композира мелодията й само за няколко часа на 24 декември 1818 г.
Малко преди това близката река Залцах наводнява населеното място, при което поврежда и църковния орган, затова се смята, че Грубер композира музиката с китарен акомпанимент.
Отваряме скоба, за да кажем, че друго голямо наводнение на същата река в началото на 1900 г. подкопава и основите на въпросния храм. През 20-те години на ХХ век градът е изместен по-надалеч по течението на реката и в него е построена нова енорийска църква и малък мемориален параклис.
Съществува един акварел, рисуван от Франц Кулстранк около 1900 г. На него е изобразена гостната на Йозеф Мор. Цигулката му виси на стената, на една пейка до печката спи бяла котка. Франц Ксавер Грубер седи на пианото в центъра на стаята, докато Йозеф Мор стои на вратата и слуша. Над тях витае хор от ангели със свитък с думите „Тиха нощ, свята нощ“.
Когато песента става много популярна, мнозина са смятали, че музиката й е създадена от някой велик композитор като Бетовен, Хайдн или дори Моцарт. Но през 1995 г. е открита партитура с надпис в долния ляв ъгъл, оставен от Мор, който отбелязва „мелодия фон Фр. Ксав. Грубер“. Това окончателно слага край на спора кой е авторът на мелодията.
Около 1832 г., когато песента е изпълнена от фолклорни певци от австрийската долина Цилер (Цилертал), няколко ноти са променени и мелодията „Тиха нощ“ става това, което познаваме днес.
На следващата година от създаването й – на Коледата през 1819 г., тя е изпята в енорийската църква на Фюгенен (Цилертал) от певците на семейство Райнер. По-късно, през 1922 г. те отново вклюват песента в едно свое представление в замъка Бубенберг по повод посещението на австрийския император Франц Първи и руския цар Александър Първи.
След продължителни турнета из Европа, пеещото семейство потеглят към Америка. Те обикалят континента от 1839 до 1843 г. и на Коледа винаги изпълняват „Тиха нощ“. Първото им представление на американска земя е в коледната вечер на 1839 г. и то се състои в Ню Йорк пред паметника на Александър Хамилтън в гробището до църквата „Света Троица“ в края на Уолстрийт. „
Известно е, че преводите на английски на песента са направени в средата на XIX век. Нотите са показани на Световното изложение във Виена през 1873 г., макар и със заглавие „Хорал на Залцбург“.
Преводът на „Тиха нощ“, който днес се пее на английски език, се появява за първи път през 1863 г. – годината, когато умира Франц Грубер, и около 45 години след първоначалното изпълнение на песента в Австрия.
Англоезичният автор е неизвестен до 1959 г., когато става ясно, че това е епископ Джон Фрийман Йънг, който служи в същата църква „Света Троица“, когато певците Райнер я изпълняват през 1839 г. Преподобният Йънг очевидно е обичал да превежда европейски химни и коледни песни на английски и неговият вече 160-годишен текст на „Тиха нощ“ присъства във всички сборници с химни и коледни песни, публикувани в англоговорящия свят.
Интересен е и историческият контекст, в който Мор пише текста за своята песен. Както вече бе обяснено, това става в Мариапфар. По това време градчето преживява изтеглянето на баварските окупационни сили и ставайки свидетел на тези събития, 1816 г. той пише думите за „Тиха нощ“. Затова в четвъртия стих на творбата си изразява огромно желание за мир и спокойствие.
И накрая една българска връзка с автора на песента. В австрийското градче Ваграйн, където е гробът му, съществува музеят „Тиха нощ“. Той е в тесни връзки с бургаския музей и от две години по Рождество гостува с коледни експозиции в нашия морски град, в които представя австрийските традиции за посрещането на празника.
