Моряци от Бари открадват мощите на свети Николай, бикове определят мястото, където да се издигне храм


Моряци от Бари открадват мощите на свети Николай, бикове определят мястото, където да се издигне храм
Снимки: Авторът и интернет
05 Декември 2023, Вторник


Италиански анатом изследва костите на светеца и разкрива колко е бил висок и как е изглеждал

Автор: Яна Славянска

Мощите на един светец са най-ценната реликва във всеки Божи храм. Свети Николай Мирликийски Чудотворец е един от най-тачените светци в християнството – и от ортодоксалните миряни, и от католиците. Интересна е историята как част от неговите нетленни останки се озовават в италианския град Бари, който по принцип няма нищо общо със светеца, погребан в ликийския град Мира (дн. Демре в Югозападна Турция), където служи последно и където умира на 6 декември 343 г.

В онези времена селището е подложено на постоянни набези на мюсюлмани и никой не знае какво е могло да се случи с гроба му при завладяването на тези места от селджуките, ако можите му не бяха буквално откраднати от италиански моряци от Бари.

В миналото кражбата на свети мощи не е била нещо необичайно. Примерите са хиляди за такива посегателства. Това се случва и с мощите на св. Николай през 1087 г.

Тогава три търговски кораба, натоварени със сърно и друга селскостопанска продукция, потеглии по обичайния си курс към Антиохия, столицата на тогавашна Сирия. Натам тръгват и кораби от Венеция. Намерението им е на връщане да спрат в Мира, за да задигнат нетленните останки на светията.

Барийците успяват да изпреварят венецианците и първи да стигнат до храма, където била гробницата му. Там се опитали да подкупят четиримата монаси, които пазели севтинята, но те не се изкушили от предлаганите им богатства. 

Тогава моряците свалили поклоническите си одежди, които били облекли, и извадили мечовете си. В бързината не успяли да вземат всички мощи и част от тях останали в саркофага. Десетина години по-късно, през 1099 г., по време на Първия кръстоносен поход, венецианците дообират останките от светеца.


Разбитият саркофаг в Мира (дн. Демре), където първоначално е бил погребан св. Николай 

На 9 май 1087 г. корабите със 62-мата моряци пристигат благополучно в Бари. Жителите на града решават, че св. Николай заслужава да има храм, посветен на него, където да се пази светинята. Мястото, където да бъде издигнат той, „посочват“ биковете, които били впрегнати в каруцата, превозваща нетленните останки на светеца. Те обиколили града с ценния си товар и се спряли на едно място, без да помръднат повече.

Барийците възприемат това като знак свише и година по-късно издигат там базиликата „Св. Николай“, която е осветена от папа Урбан II, а мощите на светеца биват положени в криптата.



Биковете са увековечени от камък на входа на храма. В миналото са имали рога от чисто злато, които впоследствие са плячкосани и в момента образите им са безроги.



Изборът на барийците да откраднат точно мощите на Мирликийския епископ има някакво основание. В Бари, след Йоан, Николай било най-разпространеното име, а в града тогава вече съществували три или четири църкви в негова чест. А и Мира се намирал на морския път на барийските кораби към Сирия, затова не било трудно на моряците да проникнат в града, преоблечени като търговци.

В онези векове св. Николай бил най-важният светец в християнския календар, затова барийци разчитали присъствието на неговите останки да привлече много поклоници към тогавашната византийска столица на Южна Италия.

В наше време на всеки 9 май, когато църквата отбелязва празника св. Николай Летни, в Бари тържествено честват пренасянето на мчощите и източват от саркофага около половин чаша безценно свещено миро, което се разрежда със светена вода и се раздава на вярващите.

През града минава процесия с иконата на св. Николай, която се носи от потомците на онези моряци, които някога докарали тук останките  на светеца.

Срещу саркофага в криптата на базиликата има икона на патрона й, пред която могат да се видят десетки сгънати листчета с написани от поклонниците желания. Тя е подарена на храма от сръбски царе през XII.



През 2003 г. дар на града прави и руският президент Путин, който подарява скулптура на Чудотвореца. Тя бива поставена пред базиликата, заедно с мемориален надпис на дарителя. Изработена е от грузинския монументалист Зураб Церетели.



Сред неговите творби са паметниците на Колумб в Пуерто Рико „Раждането на новия свят“; на Йоан Павел II въвъ Франция, на Петър Първи в Москва, както и монументът „Доброто побеждава Злото“ пред зданието на ООН в Ню Йорк. Той е и автор на скулптурата на Александър Грибоедов в Двора на Кирилицата в Плиска, открита през октомври 2018 г.

Както вече бе споменато, част от мощите на св. Николай се пазят и в едноименната църква във Венеция. През 1953 г. италианският анатом Луиджи Мартино изследва костите от двата града и потвърждава, че принадлежат на един и същи човек.


Луиджи Мартино по време на проучванията, които прави през 1953 г.

Нещо повече. Той установява, че Мирликийският епископ е бил висок 168 см и е починал на възраст между 70 и 80 години.

Разпространено е мнението, че по иконите не може да се съди как реално са изглеждали светците. Но възстановеният по останките облик на Чудотвореца показва изумително сходство и иконните му изображения.

Технологиите в средата на ХХ век не са давали възможност да се създаде пълноценна визуализация на външността на св. Николай. Работата в тази насока подължават през 2005 г. екип от британски учени, начело с антроположката Карълайн Уилкинсън от университета в Манчестър. 

Тъй като от Католическата църква не им разрешили повторно да отворят гробницата на светеца, те проучили материалите на Мартино за скелетните останки и въвели неговите данни в специална компютърна програма. 

Виртуалната реконструкция, която получили в колаборация със специалисти от лабораторията за лицева анатомия при Ливърпулския университет „Джон Мур“, била малко примитивна и бездушна.

На базата на техните резултати, по-късно руски специалисти добавят към компютърния модел по-емоционални черти.



За финал ще споменем, че зъби и фаланги от пръстите на св. Николай има пръснати в над десетина църкви в различни страни по света – Русия, Франция, Палестина и др. Твърди се, че негови мощи е имало и в срутената при атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. източноправославна църква „Св. Никола“. Но при разчистването на руините й, така и не е намерено нищо от тях.


В категории: Новини , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки