Първото българско училище във Варна се помещава в голяма стая на частна къща, в района на днешната „Шишкова градинка“
Автор: Десант
Епизодът от поредицата „Варна - познатата и непозната морска столица на България“ е своеобразно продължение на филма от 2022 г., в който се разказва за трудностите на родолюбивите българи във Варна преди Освобождението да имат свое училище. Този е посветен на първия български учител в града - търновецът Константин Арабаджиев, като лектор е Кольо Хубенов, уредник на Музея на Възраждането във Варна.
През месец май 1860 г. току-що формираната българска община във Варна изпраща молба до Петко Р. Славейков да препоръча „даскал“ за училището, което общинарите предвиждат. С изрична молба „да поназнайва гръцки“, поради сериозното гръцко и гагаузко мнозинство в града. Славейков препоръчва своя ученик Константин Арабаджиев, който вече няколко години учителства в търновските села, а и самият той е завършил с добра диплома и висока морална оценка.
Арабаджиев пристига във Варна почти веднага, в края на пролетта на 1860 г. и веднага е привикан на разпит при местния османски управник Ашир бей. Причината е, че гръцките и гагаузките общности пускат доноси срещу него и местните български първенци, че зад идеята за създаване на училище всъщност искат да започнат да прокарват руски интереси в града.
Арабаджиев отговаря на всички въпроси на пашата, без да споменава имената на българските водачи, за да не станат обект на преследване и самите те. Успокоен от отговорите, Ашир бей дава разрешение учебния процес да започне, при това, още преди издаване на писмено разрешение от централната власт. Първото българско училище се помещава в голяма стая на частна къща, в района на днешната „Шишкова градинка“ във Варна.
Учебният процес започва през септември 1860 г. с 30-40 ученици. Само няколко месеца по-късно, те вече са над 100. Арабаджиев преподава по метода, която е по-близка до старата килийна, от колкото до новата взаимноучителна метода. Вероятните причини за това са, че децата са твърде много, а преди това не са имали никакво обучение на предметите на български език и няма как да бъдат разделени.
По-модерният метод на преподаване е въведен през 1862 г., когато във Варна пристига известният възрожденец Сава Доброплодни. Като по-опитен и възрастен, той е назначен за главен учител и отделя група от около двайсетина деца, а останалите остават под педагогическата грижа на Константин Арабаджиев.
По това време обаче, учениците в българското училище са вече около 250 и търновецът е претоварен психически и физически. В следствие на това, както и на продължаващите доноси от гръцката и гагаузката общности, включително и поне един опит за физическо нападение и някои клевети от страна на българската, той се отказва от учителстването и напуска Варна през 1863 г.
До Освобождението се занимава с търговия в Търновско, а след това заема различни административни позиции в Търново. През 1911 г. е поканен на тържествата по случай 50-годишнината на българското образование във Варна, където му е отдадена голяма и заслужена почит.
Кметът Иван Ценов обявява, че новостроящото се училище в града ще носи името Константин Арабаджиев (училището действа и в момента и носи това име). Трогнат, учителят отделя от скромните си средства 1000 лева, които дарява за фонд, с който да бъдат подпомагани по-бедните ученици.
Няма как да бъде пропуснато, че макар и преподаващ по по-стара метода във Варна, Константин Арабаджиев се показва като твърд противник на все още популярните по това време физически наказания на учениците и поддържа учебната дисциплина с респектиращо поведение и благи думи.
Първият български учител във Варна умира през 1913 г. В Музея на Възраждането в морския град посетителите могат да видят различни издания, включително и първото, на една основополагаща за българското възраждане книга - т.нар. „Рибен Буквар“ на д-р Петър Берон.
Великият български и европейски просветител също е свързан с Варна. Докато чиракува, за да събере средства за солидно образование, той прекарва две години от живота в града и именно от тук поема към Влашко, за да се обучава в Княжеската академия, а по-късно и в различни европейски университети. Години по-късно, Петър Берон подпомага със средства и създаването на първото истинско училище във Варна (1862), като отпуска над 1800 гроша.
Възрожденецът е автор на редица книги, много от които пише на чужди езици, но най-важна роля има неговият „Рибен буквар“, издаден за първи път през 1824 г. Чрез него, в образованието се налагат нови езикови норми, близки до живия български език, с изместване на ролята на по-отработения и оформен, но по-отдалечен от хората, църковно-славянски.
Благодарение на голямата си езикова култура, Петър Берон прокарва нова форма, която включва някои елементи от църковно-славянския, но залага основно на живия език. Сред въведените от него елементи са членуването, отпадането на падежите, промяната на местоименията в трето лице (той, тя, то вместо он, она, оно) и редица други.
Повече по темата можете да научите от документалната поредица на телевизия СКАТ ТУК.
