Когато светлината се превърне във враг: Светлинните замърсявания и тяхната отрицателна роля в астрономията


Когато светлината се превърне във враг: Светлинните замърсявания и тяхната отрицателна роля в астрономията
22 Ноември 2023, Сряда


В България местата, където звездното нощно небе може да се наблюдава без влияние на светлинен шум, стават все по-малко, коментират от варненската обсерватория „Николай Коперник“

Автор: Десант

В човешкото съзнание, думата „светлина“, най-често предизвиква асоциации за нещо добро. Противостояща на мрака, тя се явява силата, която разпръсква страховете и радва очите с красотата си. Но може ли светлината да играе отрицателната роля в този сблъсък? Може би изненадващо, но отговорът все пак е „да“.

Светлинното замърсяване е феномен, който се развива през ХХ век, като оставя своя отпечатк върху живота на хората, макар и невидим. Така нареченият „светлинен шум“ е страничен ефект на индустриалнатацивилизация. Неговите източници включват външното и вътрешното осветление на сградите, светлинната реклама, уличното осветление и осветените спортни обекти. С какво точно светлината през нощта, оказва отрицателно влияние? Ще чуем отговорите на това питане от различни специалисти.

Първото ни посещение е във варненската обсерватория „Николай Коперник“. В България местата, където звездното нощно небе може да се наблюдава без влияние на светлинен шум, стават все по-малко, обяснява директорът на обсерваторията Свежина Димитрова.

В национален мащаб, по светлинно замърсяване, особено през лятото, Варна вече отстъпва само на София. Факт, който е изключително тъжен за астрономите и за любителите на наблюденията на небето през нощта. Защото точно през лятото могат да се наблюдават някои от най-красивите явления.

Светлинното замърсяване обаче, създава проблеми не само за астрономите и за любителите на нощното небе.Вероятно за мнозина ще прозвучи странно, но то оказва, невидимо влияние върху животните и върху хората. В съвременната наука ролята на астрофотографите придобива все по-голямо значение. Изкуството им освен наслада за окото, има и изключителна стойност за науните среди, свързани с проучването на необятния космос.

С какво светлинното замърсяване възпрепядства работата на астрофотографите споделя Никоа Антонов, които посвещава времето си в изследване на вселената и нейните явления. Астрофотографията изисква търпение и известно проучване. За да се постигнат най-добри резултати, трябва да се намери идеалната комбинация от време, местоположение, час и дата. Звездите, и в частност красивия Млечен път например, е трудно да бъдат видяни на места със светлинно замърсяване.

Снимките на астрофотографите са полезни за научната общност заради начина на представяне на астрономията под друг ъгъл, различен от конвеционалния. В изложба във Варна, посветена на Космоса, астрофотографите поставиха актент върху „дълбокото небе“. В астрофотографията това са обектите, които се намират извън слънчевата система. Те са на разстояние от хиляди до милиони и дори милиарди светлинни години разстояние от нас. Едни от най-впечатляващите структури на дълбокото небе са мъглявините.

Астрофотографията в голямата си степен, е хоби, но в хората, които го упражняват, впроцеса на снимането си, увеличават собствените си познания в областта до такова ниво, че често са в помощ на научната общност, помагайки в наблюденията и практиката им. Големите научни постижения в астрономията започват с малките крачки в общинските и държавни научните институции, които разиват запленените от космоса в най-ранна възраст.

Пример затова е варненската обсерватория „Николай Коперник“, която още със създаването си изгражда хора, посветили живота си на звездното небе. Част от тези хора е световно рпизнатият д-р Артур Кордон, българинът с американско гражданствто и основател на астроклуб „Канопус”.

Артур Кордон е международно признат експерт в прилагането на изкуствен интелект в индустрията. Един от пионерите в тази област – той прехвърля мостове между чисто научните идеи на изкуствения интелект и нуждите на практиката. Във връзка с това астрономията е много благодатно място, където изкуствения интелект може да бъде приложен, развит и подпомагащ работата на специалистите.

Д-р Артур Кордон от първо лице наблюдава работата и постиженията на младите астрономи от наоп Николай коперник Варна и споделя впечатленията си от резултатите, които дават възпитаниците на институцията, който с всяка година показват изключително ниво на професионализъм.

Астрономията привлича човека още от зората на своята еволюцията, когато хората са проявявали особено любопитство към Вселената. И ако в началото това любопитство се е изразявало във възхищение и обожествяване на астрономическите явления съпътстващи ежедневието, то в наши дни астрономията е призвана да даде отговор на такива фундаментални въпроси като произхода на Вселената, на времето и пространството, на нашата Галактика, на нашата Слънчева система, на планетата Земя, както и дали съществува интелигентен живот извън нейните предели.

Обществото и особено младите хора са дълбоко заинтригувани от възможността да се почувстват част от този процес на непрестанни открития. Това движи прогреса напред, това движи научната общност в световен мащаб, това кара децата от най-ранна възраст да вдигнат глава нагоре и да мечтаят. А тези от тях, които имат късмета да са родени в морската ни столица са облагодетелствени да гледат директно от Варна – към Звездите.

Повече по темата можете да научите от документалната поредица на телевизия СКАТ ТУК


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки