В първия й сезон се включиха 20 кандидати и 8 деца
Автор: Десант
Традиционните местни породи домашни животни са част от биоразнообразието и ценен местен генофонд. Днес автохонните породи животни в България са редки и изчезващи, а все по-малко са стопаните, които ги отглеждат.
Каракачанската овца, която се отглежда по нашите земи от времето на траките, е устойчива към сурови климатични условия, към болести и инфекции и има силен имунитет. Заедно с планинската дългокосместа коза, двете автохонни породи играят важна роля в поддържането на баланса на екосистемите в планинските райони у нас.
Съществуването им днес е белег за опазването на националните съкровища на генетичното разнообразие, а съхраняването им е заслуга на неколцина.
Въпреки климатичните промени или може би точно заради тях, в най-тежкия за отглеждане на животни сезон лято, е радостен фактът, че в България отвори врати първата Академия за овчари, която събира заедно хора, желаещи да изучат овчарската професия и искат да възстановят забравени традиционни практики, както и да усвоят нови знания при отглеждането на животни според старите български обичаи.
Първият сезон на Академията е за всички, които имат нужда да се докоснат до живия живот в планината, да спят под звездите и както се казва в народните приказки „да пият жива вода от извора“.
Всеки от четирите обучителни сезона в Академията за овчари „По Тодорови кошари“ предвижда запознаване с историята на автохонните породи у нас, направа на кошари, пашуване и доене на животните, почистване на пасища и усвояване на традиционни практики в животновъдството.
Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участват в първия сезон на Академията и активно се включват в отглеждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинска дългокосместа коза.
Инициаторите на Академията предвиждат и практика в опазването на живото национално богатство - автохонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои предшественици, запазили по естествен път най-ценните им качества и породни характеристики. Доказано на терен, те не само оцеляват при трудни условия, но и дават необходимото количество истинска и ценна храна за нас, хората.
