Работата по подобряването на достъпа до забележителността започна през 2018 г.
Автор: Десант
Пътят до храм-кладенеца „Пусто Гърло” в Брезнишко е почти готов и скоро ще бъде напълно завършен, информира Zapadno.com. Екип на медията е установил, че по изграденото трасе, може да се достигне за около 15 – 20 минути с лек автомобил.
Работата по подобряването на достъпа до забележителността започна през 2018 г. Трасето с дължина няколко километра и преминава през общински и държавни територии.
Очаква се до края на август пътят през гората да бъде засипан с чакъл и валиран, поясняват пред Zapadno.com от Държавно горско стопанство-Брезник.
По отсечката, която преминава през държавни горски територии, която е с дължина 1 километър и 516 метра и 74 сантиметра, се извършва реконструкция на съществуващ горски път.Тя започва от започва от границата с изградения до момента общински път и завършва в непосредствена близост до мегалитния храм-кладенец.
Туристи вече преминават по пътя, който предстои да бъде довършен. Те са предупреждавани от охранител в началото на отсечката в гората за местата, където все още не са довършени насипвания на скална маса и са възможни пропадания.
При дъждовно време туристи не са пропускани с автомобилите си в горската част на пътя, тъй като теренът в района става хлъзгав и превозните средства могат да бъдат блокирани в гората.
През 2020 г. от Община Брезник монтираха указателни табели на второкласен път 63, в района на кръстовището за брезнишките села Конска, Гърло, Муртинци и Билинци. Една табела е поставена и на площада в село Гърло, а друга – по пътя между населеното място и съседното село Муртинци. Те показват в коя посока се намира новия път към храм-кладенеца.
Досега желаещите да посетят забележителността преминаваха през санитарно-охранителната зона на питейния язовир „Красава”, което е забранено, но самоделни указателни табели водят хората точно оттам.
Храм-кладенецът е археологически обект, открит при разкопки през 1972 г. Съществуват различни теории за неговото датирани и предназначение. Тъй като до момента няма систематични научни изследвания, културно-историческите интерпретации за кладенеца остават хипотетични.
