Всяка година в средата на юли стотици българи се стичат от цялата страна към паметника на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа, за да отбележат годишнината от гибелта на войводата и славната му чета.
Свещеници правят заупокойна молитва, поднасят се венци и цветя, правят се и възстановки на боевете под героичния връх.
Малко известно е обаче, че началото на честванията на това паметно място е поставено преди 140 години – още през 1883 г. Това става на 10 юли от учениците в казанлъшкото училище.
На следващата година на тържеството присъства и майката на Хаджи Димитър. Тогава са поставени и няколко дървени кръстове.
В брой 216 на в. „Казанлъшка искра“ от юли 1933 г. е публикуван протокол от заседание на настоятелството на дружина „Искра“, състояло се на 9 юни 1885 г., на което се обсъжда как да се проведе честването на паметта на героите.
На него е решено ученици с „гръмливи гласове“ да рецитират стихотворенията „Караджата“ и „Караесенските герои“ от Стефан Стамболов и „За Бузлуджа“ на Стефан Почеков. Декламирането е възложено на Хр. Цветков, Атанасов и Т. Цветков (вероятно гласовити момчета).
