В Троян отбелязват 100-годишнината от рождението на изпълнителя на странджанския химн Сава Попсавов


В Троян отбелязват 100-годишнината от рождението на изпълнителя на странджанския химн Сава Попсавов
10 Юли 2023, Понеделник


Навършват се и 70 години от първия запис на „Ясен месец веч изгрява“

Автор: Десант

В последната събота на юли - 29 юли, в Троян ще се състои концерт по повод 100 години от рождението на народния певец Сава Попсавов, 120 години от Илинденско-Преображенското въстание и 70 години от първия запис на „Ясен месец веч изгрява“.

Събитието се организира със съдействието на Община Троян и Народно читалище „Наука – 1870“ в балканския град.

Началото е от 19:00 часа на площад „Възраждане“ в Троян (при лошо време – в салона на читалището)

В програмата са включени странджанските певци Калинка Згурова и Манол Михайлов, както и акордеонистът Желю Събев; бургазлията Мирчо Мирчев; троянските изпълнители Вергиния Борисова и Дамски камерен хор при НЧ „Наука – 1870“, Троян.

Всички участници са свързани с човека, популяризирал химна на Странджа през 1953 г. чрез запис в БНР – Стара Загора и са свързани по някакъв начин с Бургас.

В Троян ще се срещнат Странджа и Балкана, любителите на музикалния и танцовия фолклор от близо и далеч. А за бургазлии – дори да са напуснали града и общината – това ще бъде чудесна възможност да се видят.

Благодарение на Общинска администрация в лицето на кмета Донка Михайлова и на читалищния екип този концерт ще събере няколко поколения певци. Ще се насладим на хороводни песни и ще потанцуваме.

Тук малко и голямо ще се повесели в памет на Сава Попсавов, чието име се свързва с химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“, с „Българе глава дигнали“ и още много песни, свързани с хайдутството. В репертоара му има повече 350 песни – всички са запети от неговата майка Скева Шаренкова и една единствена от баща му – „Сестро Грозданко“.

Сава Попсавов е роден в семейство на учител и домакиня. До трето отделение учи в родното си село Бръшлян (сега национален културен резерват). Основното си образование получава в Малко Търново, а средното – в Бургас.

Благодарение на вокалните си качества е приет в Музикалната академия в София – специалност „Класическо пеене“ в класа на Христо Бръмбаров.

След дипломирането си работи три години в Музикалния театър „Стефан Македонски“. Но носталгията по родния край е голяма и той се връща в Странджа. През 1953 г. в БНР – Стара Загора прави първите си записи и то на песните „Българе глава дигнале“ и „Ясен месец веч изгрява“. Седемдесет години тези и още други негови песни звучат в ефира на Българското национално радио, както и в предавания на Българска национална телевизия, „Скат“ и др.

Сава Попсавов започва да предава опита си като учител по музика в Икономическия техникум в Бургас и като инспектор по хорови формации и вокални групи. Така той се запознава и със съпругата си Надежда Лозова-Попсавова, която е била икономист и диригент и знаела седем езика перфектно – писмено и говоримо.

Само две години след запознаването си сключват граждански брак. След година и половина те вече са трио – имат дъщеря Руслана. В Бургас ги наричат много често неразделните – навсякъде заедно.

Цялото семейство са основоположници на операта в Бургас, която е била самодейна. Впоследствие Бате Сава (както го наричат на галено всички) става хорист вече в Държавната опера. Семейството на Попсавов са и основатели на ансамбъла за песни и танци „Атанас Манчев“ – Бургас.

Дъщерята Руслана завършва Националната музикална академия в Пловдив (АМТИ) със специалностите -  валдхорна, акордеон и пиано и педагог по музика,естетика, солфеж. Впоследствие завършва и  4 магистратури - диригентство и три в областта на фолклора.

Сава Попсавов има много награди от събори и фестивали, но за него най-ценна бе народната любов. Той е приеман навсякъде много радушно, пее по всяко време.

Носител е на ордените „Кирил и Методий“ I и II степен.

Откакто се провежда ежегодният събор-надпяване в местността Петрова нива по повод избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., той е неизменен участник и с изпълнението на Химна на Странджа открива честванията, които се състоят през месец август. Последното му излизане на тази сцена е през 2003 г.

След кратко боледуване умира на 28 юли 2008 г. в Пловдив, само три години след смъртта на съпругата си Надежда.

Сава Попсавов също пише статии в областта на фолклора и негови приятели и консултанти са проф. д-р Божидар Абрашев. ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев, Тодор Ив. Живков.

Накратко за изпълнителите

Калинка Згурова е откритието на странджанския народен певец Сава Попсавов. Професионалния си път на певица започва в хора на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. От 1973 година е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Записва над 300 песни от Странджа за БНР и „Балкантон“, издава няколко дългосвирещи плочи и дискове, снима филми в БНТ.

Свързва живота си с композитора Стефан Кънев.

Пее в много страни по света, а през седемдесетте години на ХХ век заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова създава вокално трио „Зорница“.

През 1993 г. създава фондация „Кънев-Згурова“, чрез която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници за българско народно пеене.

Другата звезда на фолклорния концерт е колегата на изтъкнатия странджалия – Манол Михайлов, с когото многократно са пели на една сцена.

Манол Михайлов е роден на 28 февруари 1959 г. в малкотърновското село Граматиково. Основното си образование завършва в родното си село, а средното – в Малко Търново. Висше образование завършва в Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

От 6-годишна възраст запява народни песни. В Малкотърновската гимназия основава битова група за автентични песни. На седмия окръжен събор „Странджа пее“ е удостоен със званието „Отличник“ (почетна грамота от събора надпяване). В София се среща с народната певица Магда Пушкарова, която става негова учителка.

През 1980 г. са първите му записи в БНР със съпровод на Странджанската група. През 1983 г. записва две песни в Завода за грамофонни плочи „Балкантон“, а от 1991 г. започва активна звукозаписна дейност в Българското национално радио.

От 2001 г. до 2006 г. е водещ на предаването „От българско, по-българско“ на Национална телевизия СКАТ, а от 2006 г. до 2009 г. е водещ на предаването „За България“ по телевизия „Херос“.

Два пъти е носител на златен медал „Капитан Петко войвода“. Носител на златен медал от Съюза на независимите български писатели. Носител на Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Носител на Плакет на министъра на културата проф. д-р Божидар Абрашев.

Ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев издава книга за творческата дейност на Манол Михайлов, а по-късно Манол Михайлов пише своя книга, озаглавена „Странджанската фолклорна песен“.
Записите му на музикален и словесен фолклор в Българското национално радио са над 500.

В концерта ще участва и Вергиния Борисова, носителка на наградата на публиката от Пирин фолк 2014 г. с песента „Родна земя” на бургазлията Димитър Атанасов. Момичето с красивата усмивка се занимава с пеене от много години, но това не й пречи да завърши стоматология и да е перфектна и в тази професия.

В Троянския край има доста заселени бургазлии. Един от тях е Мирчо Мирчев. Първи стъпки към пеенето прави в хора на Милка Стоева в Бургас. Само година след това е приет като студент в НМА „Панчо Владигеров“ в класа на Благовеста Карнобатлова със специалност „Класическо пеене“. По време на обучението си стъпва на сцените на оперните театри в Русия, Германия, Австрия, Турция, Италия.

От 2007 г. е артист-солист в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. В момента има свой бизнес.

Дамският камерен хор при читалище „Наука – 1870“ вече 30 години прославя Троян и България. В репертоара си има туристически, народни и патриотични песни, евъргрийни, арии от опери, оперети и мюзикъли. Ръководител е Надежда Бурева.


В категории: Новини , Фолклор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки