Църквата в светата обител е изградена през 1910 г. за най-голямата германска колония в България, която се е намирала тук
Автор: Диана Славчева
„Мехлем, мехлем?!“ - въпросително ме посреща с широка усмивка и неприкрит акцент забулена в сиви монашески одежди миловидна жена с леко монголоидни черти. Тръгвайки за другаде, бях объркала пътя и се озовах в шуменското село Царев брод. По пътя видях табела за манастир и тъй и тъй бях попаднала тук, реших да го посетя. Оказа се, че той е на бенедиктинския католически орден.
Но какъв беше този мехлем?! Поинтересувах се, а монахинята се оказа, че на български знае само тази дума, та минахме на английски, че да се разберем. Обясни ми, че правят мазилото в манастира и след малко ми донесе брошура на моя майчин език. Така разбрах, че той е от невен и помага при кожни проблеми, синузит, хемороиди, псориазис и цял поменик от още други заболявания.
Суровината сестрите отглеждат в собствената си градина. Разбира се, закупих си един мехлем. Все ще потрябва.
В момента течеше усилен ремонт на светата обител.
Пожелах да разгледам църквата - не бях влизала в бенедиктински храм. Както обасни монахинята - при тях икони няма както, основен акцент в интериора са статуите на Дева Мария, Исус и други светци.
В храма е чисто, спретнато и светло.
А над входа му е закачен портрет на епископ Евгений Босилков. Бенедиктинката ми обяснява, че това е първият български мъченик за тяхната вяра.
В момента в манастира, съществуващ от 1910 г., има седем бенедиктинки - пет от Южна Корея, и две българки от Раковски.
По турско селото се е наричало Енидже. В началото на ХХ век в него пристига на отец Франц Крингс, пасионист от Рейнската област. С идеята да направи църква на немската католическа общност у нас, той закупува земя и след десет години храмът „Скръбна Божия майка“ вече е осветен. Няколко години по-късно той прераства в католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“.
По това време Енидже е приютило най-голямата немска колония в България. В края на XIX в. цар Фердинанд I кани в България немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, за да обработват плодородните земи, освободени от турците.
Тук намират свой дом около 300 души от 50 семейства, като п„броят им после се разраства до 450 човека, а семействастават 74. Те започват да развиват усилено земеделие и скотовъдство, вдигат къщи, чувстват се като у дома си.
В началото на 40-те години на миналия век обаче Хитлер призовава етническите германци, заселили се в Югоизточна Европа: „Heim ins Reich“ (Назад в родината, в Райха). И така, след по-малко от половин век тези „нови“ царибродци напускат селото.
Саксонските скаути посетили населеното място през 30-те години на XX в., пишат в пътеписа си: „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.“
Бенедиктинците са известни с това, че ревностно се отдават на молитви, интелектуални занятия, религиозно изкуство и мисионерска работа. Така в Царибродския манастир бенедиктинките редовно организират лагери за деца, учебни програми и други инициативи. Дори и по време на моето посещение група малчугани тичаха из двора.
Пък ако ви се отвори път към Шумен, непременно се отбийте само на 10 километра североизточно от там, в Царев брод - иначе по-известно с психиатричната си клиника. Апропо, в селото има и православен храм „Свети Димитър“. Самото то е красиво и спретнато, заобиколено от плодородните поля на географската област Овче поле, ширнала се в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Няма да съжалявате.
