Вижте защо древните ни предци украсявали домовете си с вечнозелени клонки
Автор: Дина Харизанова
До идването на християнството в много европейски страни се смятало, че вечнозелените растения - като борове и елхи, защитават от вещици, призраци, зли духове и болести.
Римляните отбелязвали Сатурналии в чест на бога на плодородието Сатурн. Декемврийският празник на слънцестоенето означавал, че природата се обновява и скоро ще може да се събират плодове и зеленчуци. По този случай жителите на древния Рим украсявали домовете си и храмовете с вечнозелени клонки.
В Северна Европа друидите – жреците на древните келти – също украсявали своите храмове с вечнозелени клонки като символ на вечния живот.
Свирепите викинги от Скандинавието смятали, че вечнозелените растения са символ на бога слънце Балдра.
Приема се, че в за първи път в Германия набожните християни са започнали да украсяват с дървета своите домове. Някои правили рождественски пирамиди от дръвчета и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи, ако дръвчетата били малко.
Сред германските народи съществувал древен обичай да ходят на Нова година в гората, където избрана предварително елха била украсявана със свещи и цветни парцалчета. С времето започнали да отсичат елховите дръвчета и да ги носят в домовете си, където ги поставяли на масата. Към клонките прикрепяли запалени свещи и окачвали ябълки и сладкиши.
След покръстването на германските народи на всички тези обичаи постепенно започнало да се придава християнски смисъл и елхите се превърнали в част от празничната атмосфера.
„Елхов търг", художник: Г. М. Манизер
Според някои изследователи и историци, протестанският реформатор от XVI век Мартин Лутер пръв накичил елха със запалени свещи. Както гласи легендата, една зимна вечер, прибирайки се в дома си, той бил поразен от сиянието на звездите, мяркащи се между вечнозелените растения. За да пресъздаде тази сцена, той поставил в дома си едно дърво и украсил клоните му със запалени свещички.
