Едни от най-древните животни, обитаващи територията на най-големия български природен парк - „Странджа“, са костенурките. В Природния парк се срещат общо 4 вида от тази група влечуги, съществуваща още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Това са 2 вида сухоземни и 2 вида водни костенурки.
Сухоземните представители включват шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), а с водата е свързан животът на каспийската (Mauremys rivulata) и на европейската (обикновена) блатнa костенуркa (Emys orbicularis).
Двата вида сухоземни костенурки се различават по няколко белега. Най-ясно различимите белези са свързани с наличието на специфични рогови брадавици, разположени върху определени части на тялото.
Шипобедрена костенурка
Шипобедрената костенурка има по една брадавица на задните части на всяко бедро на задните крака, а брадавицата при шипобедрената костенурка е разположена на върха на опашката.
Друг сигурен белег, по който двете могат да се различат, е размерът и формата на гръбните плочки, сформиращи централния ред от горната страна на черупката. При шипобедрената костенурка най-широка е средната, докато при шипоопашатата най-широка е най-задната плочка от този ред. Същевременно, първият вид има само едно надопашно щитче в задната част на корубата, а при втория надопашните щитчета по правило са две.
Биологията и начина на живот на двата вида сухоземни костенурки са сходни. Обитават храсталаци, открити места с тревна растителност, припечени скалисти терени, редки широколистни, най-често нискостъблени гори и техните окрайнини, като шипобедрената костенурка повече предпочита скалистите места с храстова и тревна растителност, а предпочитанията на шипоопашата костенурка са свързани с по-гористите местности.
И двата вида се хранят основно с растителна храна, менюто си допълват с някои дребни и бавноподвижни безгръбначни, понякога и мърша.
През май – юли шипобедрената костенурка снася на два или три пъти по 2 – 8 почти сферични яйца, които зарива в дупки в почвата. Малките се излюпват след 70 – 100 дни.
Шипоопашата костенурка
Шипоопашатата костенурка също снася два-три пъти годишно по 2 – 5 яйца, които по форма са по-удължени в сравнение с тези на шипобедрената. Малките се излюпват след 90 – 120 дни. И двата вида зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра.
Шипобедрената и шипоопашатата костенурка са защитени съгласно всички съществуващи природозащитни закони и директиви на национално и международно ниво.
Популациите и на двата вида са силно застрашени и уязвими в света, като основната част от тях са концентрирани в някои по-големи защитени територии и зони. В Природен парк "Странджа" са съсредоточени едни от най-стабилните популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурка, и по отношение на тяхното опазване Паркът е на първо място в България и на едно от челните места сред защитените територии в Европа и света!
Сред най-големите заплахи за сухоземните костенурки са унищожаването на техните местообитания, като безразборното и нерегламентирано изсичане на горите и застрояване на открити пространства с тревна и храстова растителност. На места все още тези видове влечуги са обект на бракониерски улов с цел използване на храна.
С оглед запазване стабилността на популациите на шипобедрената и шипоопашатата костенурка и занапред, е необходимо ограничаване, регламентиране и където е възможно спиране на всякакви горскостопански и строителни дейности във все още незасегнати местообитания на двата вида. Необходимо е и стриктно следене и спиране на всякакви прояви на бракониерство спрямо тях.
Каспийска блатна костенурка
От двата вида блатни костенурки – обикновената и каспийската, втората представлява особен интерес поради своето по-южно разпространение. Този топлолюбив вид се среща само в най-южните части на България, като Природен парк "Странджа" е на първо място сред защитените територии в страната по отношение опазването на вида. Относно съхраняването на обикновената блатна костенурка Паркът също е на едно от челните места сред българските защитени територии.
Двата вида се различават по своята окраска. Общият тон и при обикновената, и при каспийската е тъмен, но докато при първия вид характерните са малките жълти петна по цялото тяло, то при втория отличителен белег са светлите ивици отстрани на шията. Биологията и начинът им на живот са сходни.
Обитават бавно течащи и стоящи водоеми, като често могат да бъдат наблюдавани заедно представители и на двата вида да се греят на слънце, застанали върху паднали дървета по бреговете (като например в устието на р. Велека).
Храната е животинска - водни безгръбначни (ракообразни, мекотели, водни насекоми и ларвите им) и по-рядко дребни гръбначни животни като жабки, попови лъжички и риба, по-често мъртва). Понякога каспийската блатна костенурка яде и растителна храна – водорасли, опадали плодове и др.
Женските снасят един или два пъти годишно, в края на пролетта и началото на лятото. Яйцата са най-често 4 –10 (при обикновената блатна костенурка – до 18). Инкубират се в почвата по бреговете или по склоновете на речните легла, за период от 65 – 70 до 100 дни. Зимуването на костенурките става под водата.
Защитени видове, включени в Закона за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания – Приложение II, както и в Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите) – Приложение II и IV.
Обикновена блатна костенурка
Обикновената блатна костенурка е включена в Червената книга на България, с категория "Уязвим", а каспийската – в Червения списък на световно застрашените видове към Международния съюз за защита на природата, с категория "Почти застрашен".
Сред заплахите за блатните костенурки са най-вече пресушаването и замърсяването на водоемите, както и увреждането на местообитанията по техните крайбрежия. Поради статута на Природен парк "Странджа" като защитена територия, водоемите и бреговете им в неговите граници са чисти и до голяма степен незасегнати от човешката дейност.
Това ги прави много благоприятни за обитаване на каспийската и обикновената блатни костенурки. И ако продължим да ги поддържаме в такова състояние, ние ще опазим сега и за в бъдеще тези толкова интересни и древни видове.
