Прецизно изработените, до най-малкия детайл, фигури на прабългарския владетел и на неговия противник са дело на самоука жена от Средец
Автор: Севдалина Пенева
Пешки, облечени в прабългарски доспехи, се изправят срещу 8 противника в рицарски брони. Зад тях са офицерите, които държат в ръцете си символи, отличаващи двете армии.
Сред фигурите се отличават тези на главнокомандващите – кан Аспарух и император Константин IV Погонат, и техните красиви царици.
Уникалният шах, който няма аналог никъде другаде по света, е дело на Иванка Инджова от Средец. Заместник-директор в местното училище „Св. св. Кирил и Методий“, тя има зад гърба си 27 години учителски стаж.
С изкуство никога не се е занимавала професионално. Въпреки че е самоука в тази сфера, талантът й е безспорен. Казва, че откакто се помни, се занимава с различни хобита – изработка на бижута, на сувенири, на цветя от тел, до последната й страст – фигурите от моделин.
„Винаги съм правила нещо с ръцете си. Аз по принцип не мога да стоя, без да правя нищо. Спомням си, едно от първите неща, които направих, беше заради дъщеря ми. Детето ми поиска плюшени играчки, които нямаше как и откъде да купя. Затова ги направих сама от подръчни материали“, разказва Иванка, която ни кани в ателието, което се намира в дома й в Средец.
Докато се настаняваме, тя уточнява, че това не е първият подобен шах, изработен от нея. В личната й колекция има още един, който пресъздава историческата битка при Одрин през 1205 г. между цар Калоян и Балдуин. И при него се открояват красивите женски фигури на Ана Куманката и на Мария Шампанска.
Материалът, който ползва за направата им е моделин, но и различни подръчни материали.
„Как открих моделина? Съвсем случайно. Може би много хора го използват за релакс, защото е изключително приятна материя за мачкане, която не цапа. Една вечер, мачкайки едно парченце моделин, разбрах че той се втвърдява. Направих набързо една розичка, която оставих и на другия ден тя беше засъхнала. Отидох и изкупих от магазина всичкия моделин. Помислиха си хората, че не е нормално жена на моята възраст да се занимава с нещо такова. Казах им, не ми се смейте, утре ще ви покажа защо съм го купила. И тогава направих една кошничка с цветя. Може би това беше първото нещо, което направих от моделин.
Какво ли не съм правила от него. Човек, кон, храна, сланина, луканки, хляб, платове, всичко. Имам чувството, че всичко мога да направя от моделин. Играя си с цветовете, смесвам ги. Ако не ми харесват, променям, но мразя да хвърлям материал. Ако нещо не ми се получи цветово, веднага измислям за какво друго би могло да бъде ползвано. Имам чувството, че със затворени очи мога да работя с моделина“, разказва Иванка.
Докато говори, оформя от топче моделин красива розичка, за да демонстрира качествата на матирала.
Като консултант за направата на двата шаха е използвала дъщеря си Мария. 19-годишната студентка в БСУ е дала идеите за историческите битки, които да бъдат пресъздадени от майка й. Мария има и друг принос. Нейно дело са знамената с ликовете на Богородица и Исус Христос, които офицерите на шахматната дъска държат в ръцете си.
Изключение при изработката на фигурите за шаха правят тези на конете. Само те не са от моделин, а от фибран – материал, който се използва за топлоизолация на сгради.
Общо по двата шаха Иванка е работила повече от два месеца. Най-много време са й отнели фигурите на царете и цариците, най-вече докато ги измисли в чисто цветово отношение.
В богатата колекция на Иванка Инджова има още селски пазар, селски къщи, библейски сцени, композиция на четирите сезона, колекция „Планети“, музикални инструменти.
Впечатление правят още тематичните сюжети, свързани с българската история. Сред фигурите можем да видим Хаджи Димитър, Паисий Хилендарски, Райна Княгиня, Ботев и Левски и още много, много други.
Една от най-сериозните творби на Иванка Инджова е параклисът, който е изработила също от стари непотребни вещи - от кожуха на бойлер, приготвен за изхвърляне.
Присъщо на одухотворените талантливи хора, така и на Иванка Инджова обаче й липсва самоувереност. До момента не е обмисляла дори да направи изложба и на представи пред публика своите творения.
„Нямам представа дали това ще се хареса на хората“, казва тя. Но не крие, че това, което най-много я зарежда, е радостта в очите на хората, на които подарява нещо изработено от нея.
Такава радост имаше и в очите на екипа ни, когато на изпращане Иванка ни подари фигурка на Богородица, която да ни закриля и да ни пази. Каква ще е следващата работа на талантливата жена, тя самата още не знае. Но със сигурност вдъхновението й няма да я остави да скучае дълго.
