Сто години по-късно ние имаме най-малко моралното задължение да се погрижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън Отечеството си, изтъкват патриотите в документа
Автор: Десант
Декларация на парламентарната група на Обединени патриоти за 100-годишнината от Ньойския договор бе прочетена от трибуната на Народното събрание в деня, в който се навършва трагичната годишнина - 27 ноември.
С документа патриотите припомнят за наложените на България санкции от Ньойския договор, подписан на 27 ноември 1919 г. във френското предградие Ньой сюр Сен, който отнема изконни български територии, като разделя села, къщи, църкви, гробища. Изтъква се също, че преди век страната ни е принудена да подпише този договор, който още тогава с право е наречен от съвременниците диктат. Диктат, който маркира и Втората национална катастрофа за страната ни.
„Българският национален въпрос, българският национален идеал не само не е решен, а преминава във фаза, при която неговото осъществяване става изключително трудно" - изтъкват от Обединени патриоти.
Ето какво още се казва в тяхната декларация:
„Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Също така губим и освободените през войната и населени с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа.
Освен териториалните загуби сме задължени да изплатим репарации в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка, което представлява около 22% от националното ни богатство по оценка от преди войните. България трябва да компенсира съседните страни – Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с голямо количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Трябвало е да ограничим въоръжените си сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни мерки.
Най-унизителното за нас и най-големият позор за т.нар. миротворци не е във всички тези загуби, а в начина, по който налагат клаузите на този договор. При очертаването на западната ни граница те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища … Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци.
„Горко на победените“ биха казали римляните. Но явно историята обича повторенията. Така цялата Версайска система от договори с победените страни е не само фактически край на ПСВ, а заради унизителните клаузи, които налага, е и предвестник на ВСВ. Всъщност точно за това предупреждава и тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и участието на България на страната на Тристранния пакт през ВСВ. И то не за да завоюваме чужди територии, а за да потърсим реванш за отнетите такива от българското етническо землище.
Ньойският договор се оказва най-пагубната „спогодба“ в българската история след Освобождението. Води до Втора национална катастрофа със своите политически, икономически и демографски последици и неслучайно в цялата страна още преди подписването се организират протестни шествия.
И ако в годините до 1944 г. българските управници са имали желание, са имали ясна политика за ревизия на тази несправедливост, то забвението и примирението след това са плашещи. Дежурното оправдание, че „от Москва не дават“ важеше до преди трийсетина години. Какво пречи днес да защитим нашите сънародници, останали извън пределите на България? Кой, ако не българската държава може да го направи?
Сто години по-късно ние имаме най-малко моралното задължение да се погрижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън Отечеството си. Не е малко това, което и днес много български патриоти правят – шествия, семинари и конференции, филми, книги, публикации. Не е малко, но не е достатъчно!
Да вземем пример от народите със сходна историческа съдба през ХХ век – германци и унгарци. Каква е тяхната национална политика последните десетилетия по отношение на сънародниците им зад граница. Без излишни емоции, без реваншизъм, следвайки последователно националните си интереси.
Това трябва да правим и ние като българска държава, ние като народни представители, ние като достойни синове и дъщери на предците си. Това е наша мисия като „Обединени патриоти“ в управлението на страната и мислим, че имаме своите успехи. Ако всички поемем в тази посока, то успехът ще е неминуем. Само така ще сме си взели правилната поука от историята … макар и със 100 години закъснение.
