В биоферма край Бургас отглеждат малко известните кейл, манголд и лофант


В биоферма край Бургас отглеждат малко известните кейл, манголд и лофант
Снимки: Авторът
05 Ноември 2019, Вторник


Силвия и Димитър Узунови отглеждат своите градини по метода на пермакултурите

Автор: Диана Славчева

В последните години на нашата трапеза се появиха не едно и две екзотични растения, внос от далечни страни. Но едно младо българско семейство доказва, че някои от тях могат да растат и по нашите ширини. Силвия и Димитър Узунови са собственици на биоферма край бургаското село Росен, в която наред с традиционните култури, отглеждат кейл, манголд и  лофант.

Ако опакованите и етикирани витамини в аптеката могат да бъдат представени с един единствен природен продукт, то това щеше да е кейл. Той справедливо може да се нарече суперхрана заради високата си антиоксидантна активност. 

Със съдържанието на сулфорафан, кейлът предпазва от рак на простатата и дебелото черво. Проучвания са установили, че също така притежава свойства, улесняващи задръстванията от секрети в белите дробове. Полезен е за стомаха, черния дроб и имунната система. Съдържа лутеин и зеаксантин, които помагат за предпазване на очите от дегенерация.



Вегетарианците с успех заменят месото с кейла, тъй като от него може да си набавят в достатъчни количества желязо, протеини и калций.

Манголдът пък е братовчед на спанака, но разлика от него, може да се отглежда целогодишно. Той бива няколко вида – с червени, с жълти и с бели дръжки, които също се използват в кулинарията.

Оказва се, че лофантът, от който се приготвя невероятно ароматен и много полезен чай, във фермата край с. Росен се засажда със съвсем друго предназначение. Като изявено медоносно растение, неговите цветове привличат тук пчелите, които опрашват насажденията. В същото време неговият анасонов аромат прогонва надалеч вредителите.

Но най-важното е, че Силвия и Димитър отглеждат в своите градини така наречените пермакултури. „Пермакултурата ни учи как да живеем и работим в сътрудничество с природата, а не срещу нея. Това не е земеделски метод, а философия и начин на живот", подчертава Димитър.



На пръв поглед градината им изглежда разхвърляна, но всъщност тя е много добре подредена и всяко нещо в нея е засадено където трябва и има причина да е точно там.

И Силвия, и Димитър са завършили специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет и като лесовъди много добре знаят, че в природата монокултури не съществуват, просто защото не могат да оцелеят.



„Една гора е съставена от много видове – и дървета, и храсти, и тревички... И нашата цел е да създадем поликултури, за разлика от конвенционалното земеделие, което създава монокултури. Има растения, които се обичат и си помагат, като растат заедно, има и такива, които не се понасят и не трябва да се засаждат едно до друго. Също като при хората“ – вметва Димитър.

По метода на пермакултурите растенията се засаждат на гилдии. Първата такава известна гилдия е измислена от индианците и е известна като „Три сестри“. Тези „сестри“ са: боб, царевица и тиква. Фасулът използва царевичните стъбла като опора, а големите листа на тиквата задържат почвената влага и спират избуяването на плевели. Така трите растения взаимно са си от помощ.

Друг пример е засаждането в съседство на моркови и чесън или лук. Мирисът на морковите пропъжда чесновата муха, а съответно миризмата на чесъна пъди морковената муха. При това двата вида могат да виреят в съседство, без да се конкурират едно друго за хранителни вещества.

Друга любопитна подробност е, че в биофермата на Силвия и Димитър не се оре и не се пръска с пестициди. В нея всичко се извършва в сътрудничество с природата.

„При нас да ореш земята е противопоказно. Една земя е плодородна, когато е жива, а с оранта тя се умъртвява. Почвата е пълна с живот, който обича да е на хладно, тъмно и влажно, а когато се изоре, всички тези полезни за почвеното плодородие организми биват изложени на слънце и вятър“ –  обяснява Димитър.

Той разказва, че в тяхната ферма земята се покрива (мулчира) с дебел поне 30 сантиметра пласт слама. Нейната роля е да задържа влагата и да спира растежа на плевелите. Освен това тя спира водните пари. Иначе, когато водата от почвата се изпарява, тя се задържа по долните страни на листата на културните насаждения и така се създават благоприятни условия за развитието на вредители и различни болести по растенията.

Най-накрая, макар и бавно, тази слама угнива и се превръща в компост, който наторява отглежданите зеленчуци.

„Това е както в една гора – отново преви сравнение с лесовъдната си практика Димитър. – В една гора няма да видите гола земя със сигурност. Тя ще бъде покрита с листа, със сламки, с шума, с клечки... И те с времето стават на компост. Затова най-горният пласт винаги е най-рохкият и най-плодородният. А той е такъв, за да може, когато падне там семката, да поникне и новото растение да има рязък старт“  – разяснява тайните на биоземеделието младият фермер.

В градината на младото семейство може да се видят и кокошки. Но тяхната роля не се изчерпва само със снасянето на яйца. Те са едни от най-активните работнички във фермата. Ден след ден, бавно и полека тяхната дружина бива пускана в даден участък, ограден с ниска мрежа, където изкълвава ненужната тревичка, поглъщайки лаково личинките и яйцата на вредителите в почвата, като успоредно с това разрохкват земята, ринейки с крака в търсене на лакомства. 



Всъщност това, което Димитър и съпругата му правят, не е нещо ново, някаква модерна иновация, а са едни стари знания, които пермакултурното земеделие просто припомня днес.

И затова собствениците на фермата край бургаското село Росен са категорични, че това, което прилагат в своята практика, не е земеделски метод, а философия и начин на живот. И затова в своето ежедневие те се доверяват изцяло на силата и мъдростта на природата.


В категории: Новини , Репортажи , Земеделие и скотовъдство

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки