Вижте с какви размери трябвало да бъдат трикольорите и дръжките, на които са заковани
Автор: Яна Славянска
„При отпразнуване на народните празници всеки дом и всяко заведение трябва да има народно знаме!". Това гласи заповед №40 на казанлъшкия околийски началник Св. Калинов, влязла в сила за Града на розите на 15 юни 1929 г., а за околните села - от 1 юли с.г.
Очевидно преди 90 години тази родолюбива и патриотична инициатива не е била широко практикувана, тъй като в заповедта изрично се упоменава, че: „всеки външен наблюдател би си съставил с право мнение, че в България националното чувство е слабо развито", с уговорката обаче, че в действителност „това не отговаря на истината".
Байраците, които е трябвало да окачат казанлъчани и жителите на региона, трябвало да отговарят на определени параметри. Така например, тези, които следва да се веят по централните улици, площади и чаршията „до дюкяна на Минчо Миладинов" трябвало да бъдат не по-малки от метър и половина, а в останалите улици да са поне метър дълги. Трикольорите по селата също не бивало да са по-къси от един метър.
Дръжката пък, върху която ще е прикрепен платът, трябвало да е „прилична" и не по-малка от 2 метра. Изрично е припомнено, че най-отгоре трябва да е бялото поле.
Третата точка от заповедта гласи, че „овехтелите и скъсани знамена" следва да се сменят с нови.
Разбира се, „нарушителите и несъобразилите се" с тази заповед били заплашени с глоба, съгласно няколко члена на различни закони за администрацията и полицията, като точната сума на санкциите старият вестник не уточнява.
