На 2 август се навършват 190 години от рождението на видния археолог, етнограф, географ и пътешественик от Австро-Унгарската империя, чието име е тясно свързано с България
Автор: Атанас Коев
На 2 август се навършват 190 години от рождението на видния археолог, етнограф, географ и пътешественик от Австро-Унгарската империя Феликс Каниц, чиято съдба тясно свързва името му с нашата страна.
Той посещава българските земи цели 18 пъти, като за пръв път идва у нас на 11 юли 1860 г. През 1868 г. той започва изследователско проучване на България за Виенската академия. Резултатът от тези му пътешествия са няколко уникални монографии с исторически, етнографски и географски характер.
През 1864 г. се появява трудът му „Пътуване в Южна Сърбия и Северна България“, където той описва първия си досег с българите.
Най-значителното произведение на Каниц обаче е книгата му „Дунавска България и Балканът“, в три тома, излязла в периода 1875-1877 г. В нея авторът широко пропагандира историческата правда за народа ни.
Видният учен изработва и публикува „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“, в която са обозначени 3200 селища и 35 манастира и крепости. Заради нея през 1876 г. той е награден на Географския конгрес в Париж със златен медал. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) неговата карта е използвана от руското командване, а след това и на Берлинския конгрес през 1878 г. за установяване на следвоенните граници на Балканския полуостров.
От 1885 г. до края на живота си Феликс Каниц изработва и издава над 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия.
За последен път изявеният учен и пътешественик е в България през 1883 г. При престоя си в Ловеч той прави подробно описание на града и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Във връзка с това на 18 юли 1902 г. е провъзгласен за почетен гражданин на града.
Феликс Каниц умира на 22 декември 1903 г. във Виена, на 74-годишна възраст. Чрез своите сказки, беседи и научни съобщения и публикации приживе той запознава подробно европейската общественост с миналото и бита на българския народ.
Освен това, неуморният учен оказва активно съдействие на нашите дипломатически мисии в Европа. А също така подпомага материално редица талантливи българи да получат образование във Виена.
