Една книга за младежки години на автора, протекли в периода на сталинизма
Автор: Христо Кърджилов
Бележка на редакцията: Преди години „Десант" публикува очерка на Иван Ненов „Несравнимият Васил Стоин“, който е една глава от книгата му „Доближаване до истинската биография на Паисий Хилендарски - носталгия и надежди“. В нея той разказва за живота и делото на проф. Стоин, който е събрал и издал 11 400 народни песни от всички краища на България (за сравнение братя Миладинови са публикували 660 песни от Македония).
Неотдавна един от внуците на проф. Стоин - Васил Стоин (по баща Илиев), издаде сборник, озаглавен „Слънчеви зайчета и други зайци“, в който става дума и за именития му родственик, посветил четвърт век от живота си за събиране, записване и нотиране на народни песни от всички краища на България.
„Слънчеви зайчета и други зайци“ представлява сбирка от разкази, които по много причини трябва да бъдат прочетени. Те са свързани с ранните детски, както и младежки години на автора, които са протекли в периода на сталинизма - 50-те и 60-те години на ХХ век. Това прави творбата един вид история на подрастващите в България от онова време.
Писателят не се опитва да натрапи на читателите мнението си за времето на недоимък и терор, а просто разказва случки от ранните години на живота си и всеки може да прецени какъв е бил животът тогава и би ли желал сам да живее в подобно време.
Независимо от житейската тема, засегната в даден разказ, повествованието се отличава с необичайно изискания стил, с който се отличават зрелите майстори на перото. Това се забелязва от първите редове на книгата и веднага навежда на мисълта за безкрайната любов на Стоин към отлетялата младост - младостта, която независимо от историческия момент в който протича, умее да бъде единствено прекрасна. Носталгията по тази възраст блика от всяка страница и непрестанно носи уханието на слънце, чистота и любов.
Но най-характерен за произведението е убийственият хумор, който е и лайтмотив на оптимизма, изпълващ цялата книга и благодарение на който силните духом успяват да преодолеят всякакви житейски несгоди без да опетнят душата си. Което от своя страна превръща творбата в химн на силните, запазили човешки облик в страшните години на сталинизма.
Историята на автора, един меко казано „неспокоен младеж“, е разказана от най-ранните му детски години и приключва в момента, в който се „става човек“. Случките са често невероятно буйни, но неочаквано се редуват със задушевни и романтични моменти, които пък грабват сърцето на романтичните. Но също така има и моменти, в които животът се разглежда от философската му страна и които подтикват към размисъл относно идеалите, които правят света по-добър.
Накратко - творбата е така увлекателна, че буквално се чете на един дъх. Всичко доставя много радост и читателят за момент не е принуден да скучае. А когато и последната страница бъде прочетена, той ще поиска отново и отново да се потопи в извора от бликащи емоции, превърнали едни детски спомени в изискани слова, доставящи естетическа литературна наслада до последния ред.
