Преди 40 години: Шизофреник намушква с нож в София... Мона Лиза


Преди 40 години: Шизофреник намушква с нож в София... Мона Лиза
28 Юни 2019, Петък


Душевноболният млад мъж почувствал бил духа на Леонардо да Винчи, но всъщност целял светът да обърне внимание на епохално негово „икономическо откритие" 

Автор: Десант

Преди 40 години от 2 ноември 1979 г. до 31 януари 1980 г. в криптата на столичната катедрала „Св. Александър Невски" е подредена художествена изложба от оригинални творби на Леонардо да Винчи и художниците от неговата школа.

В нея са представени 144 творби – оригинални рисунки, факсимилни отпечатъци и скици в областта на анатомията. Сред изложените платна на гениалния майстор на четката са „Дамата с хермелина" и много ценно копие на шедьовъра „Мона Лиза" от 1520 г., което е притежание на Лувъра. То е с изключително висока музейна и художествена стойност, защото правено много скоро след оригинала (вероятно дори това е първото му копие или поне едно от най-ранните), който е създаден в периода 1503–1507 г. 

Проявата е част от дългосрочната програма на Комитета за култура, ръководен тогава от дъщерята на Първия в партията и държавата – Людмила Живкова,  посветена на Леонардо да Винчи. Въпреки че той е италианец, ще рече – представител на ненавижданите по онова време капиталистически страни, тъй като е бил всестранно развитата личност, отговарял, така да се каже, на идеалите, издигани в култ по времето на соца у нас.

Днес може да звучат смешно, но в онези години основните цели на въпросната програма били насочени към обвързване личността на италианския художник със средновековното българско изкуство, съпоставяне между българското и европейското Възраждане, проследяване развитието на българо-италианските културни връзки още от Средновековието насам – и всичко това, за да може културата на развитото социалистическо общество да бъде представена като най-висш  приемник на прогресивните идеи и явления на Ренесанса, като ново възраждане в страните, тръгнали по пътя на социализма.

Но в крайна сметка, изложбата на Леонардо бива запомнена от съвременниците с нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с културата и социалистическите идеали. 

На 26 ноември 1979 г. в криптата пристъпва, разкопчал палтото си, 29-годишният софиянец Михаил Стефанов. Внезапно младият мъж прескача въженцето, ограждащо „Джокондата" и се нахвърля с нож върху картината. Охраната се спуска към него, но вече е късно – платното е срязано почти вертикално в левия си ъгъл, като прорезът е около 20 сантиметра. 

БТА и медиите излизат с лаконично съобщение за инцидента. Остава тайна колко пари е платила държавата ни на Лувъра за повредения експонат. 

Оказва се, че Стефанов често е пациент на Четвърти километър. Вероятно при него психичното заболяване е наследствено, тъй като и баща му е бил шизофреник.

В Софийско градско управление на МВР по случая е образувано следствено дело №451/1979, а психопатът е подложен на съдебномедицинска експертиза.

Водещите светила на тогавашната психиатрия, които я извършват, са категорични, че лицето се е намирало в невменяемо състояние, когато е извършил деянието и следователно не носи наказателна отговорност за него. С диагноза „тежка форма на шизофрения с параноидни прояви” разпралият с нож „Мона Лиза” е настанен на принудително лечение в Курило.

В своите показания за извършеното от него деяние, Стефанов твърди, че е повредил копието на „Джокондата", за да може да информира световната общественост за направено от него  „епохално икономическо откритие", което щяло било да подобри живота на цялото човечество.

При обиска в дома му е открит „Манифест до Държавния съвет на Народна република България”, в който душевноболният мъж предлагал да бъде патентован неговият „закон за икономическото развитие”.

„В момента, когато бях в художествената галерия и гледах „Мона Лиза”, почувствах духа на Леонардо да Винчи и получих увереност, че ако повредя „Мона Лиза”, откритието, което ще доведе до хармония в световната икономическа сфера, ще стане достояние на човечеството и по този начин би могъл да се предотврати един световен конфликт" - твърди в показанията си Стефанов.

Той се оправдава, че повредил платното само малко, „за да може да се реставрира, тъй като е произведение с голяма художествена стойност".

По-нататъшната съдба на лудия  софиянец така и остава неизвестна. След въдворяването му в Курило никой журналист не проявява повече интерес към личността на „икономическия гений", който ако не като наследник на Маркс и Енгелс, поне записва името си като човекът, унищожил едно от най-ценните копия на легендарната леонардова Джоконда.  


В категории: Добри Вести , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки