В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана "Черешова задушница"
Автор: Силвия Горанова
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета.
На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито.
В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана "Черешова задушница", "Спасово одуше", "Русално одуше", на която се раздават череши за "Бог да прости".
Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да "тръгнат" заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят.
До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.
В различните части на България традициите и обичаите на Спасовден си имат своите особености. В Североизточна България, например, гробовете се заливат с вода или върху тях се палят огньове, което е свързано с магическите молитви за дъжд.
Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.
Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават "русалийки", "русалци" и "русалии", които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния.
В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете - билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.
В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.
Друга част от празника е точно т.нар. "ходене на росен". За целта болните трябва да пренощуват в гората, за да се се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат и лечебната сила на росена.
Този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след "ходене на росен" - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът "Те ти, булка, Спасовден".
