На 2 май се навършват 65 години от смъртта на видния белетрист, поет, драматург, литературен критик и историк, изследвач на изкуството, график, декоратор, философ и преводач
Автор: Атанас Коев
На 2 май се навършват 65 години от смъртта на Николай Райнов – един от титаните на българската култура и изкуство.
Житейският път на този голям български творец по една случайност започва от село Кесарево, Великотърновска област. Основно образование той получава в София, след което продължава обучението си в Духовната семинария, завършвайки я през 1908 г. Тук негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов и А. Протич.
След това младежът се записва да следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но поради липса на средства е принуден да прекъсне учението си. В същото време избухва Световната война 1914-1918 г. и той заминава на Дойранския фронт, като военен кореспондент.
Когато войната свършва, се записва да учи в Държавното художествено-индустриално училище в София, което завършва през 1919 г. В същата година предприема продължително пътуване до Близкия изток, Гърция и Италия, натрупвайки значителни впечатления за културата в тези региони.
След завръщането му в България, е назначен за главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека, откъдето за около две години е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура във френската столица.
След като се завръща от Франция, Николай Райнов е избран за професор по история на изкуството в Художествената академия, а през 1945 г. става член на БАН. Членува и в СБП.
Творческият му път започва, още когато е ученик в Семинарията. Тук юношата пише първите си стихове, обнародвани в списанията „Летописи“ и „Художник“ през 1904 г. под псевдонима К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга, където се подписва като Аноним.
Николай Райнов става популярен след края на Първата световна война, когато се появяват едновременно творбите му „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Слънчеви приказки“, „Очите на Арабия“ и „Градът“, а през 1919 г. излиза романът му „Между пустинята и живота“.
Писателят е интересно явление в българската литературен живот, преживял сложно и противоречиво идейно и творческо развитие. Влияние върху творчеството му оказват преподавателите от Духовната семинария, както френските и руските символисти. В началото на творческия си път има мистични и спиритуалистични схващания, но впоследствие създава разкази проникнати от дълбок хуманизъм и остри социални мотиви. Същевременно го привлича миналото на народа ни и особено богомилското движение.
Николай Райнов е творец с голяма ерудиция, владеещ редица европейски езици и проявяващ всестранни дарования и интереси. Той развива широка научно-изследователска дейност, чиито плод са трудовете му свързани с изобразителното изкуство, фолклора и паметниците на културата:„Художествен речник“, „Източно и западно изкуство“, „Зараждане на изкуството и печата“, „Човекът и образът му“, „Възглед в историята на изкуството“, „Орнамент и буква“ и др.
В периода 1930-1936 г. Райнов работи върху „История на пластичните изкуства“, излязла от печат в 12 тома. Впоследствие той издава поредицата „Вечното в нашата литература“ в 9 тома. Автор е на над 30 сборника с преразказани приказки от цял свят и на около 60 оригинални научни и художествени книги.
Николай Райнов е всестранен талант – той е белетрист, поет, драматург, литературен критик и историк, изследвач на изкуството, график, декоратор, философ и преводач, оставил огромно по обем творчество, събрано в около 80 тома. За всестранната си творческа дейност през 1952 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуството“.
Умира на 2 май 1954 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на българската култура.
