Митрополит Гервасий често предоставял убежище и подслон на Левски и Бенковски


Митрополит Гервасий често предоставял убежище и подслон на Левски и Бенковски
04 Април 2019, Четвъртък


На 4 април  се навършват 100 години от смъртта изявения български духовник от периода на нашето Възраждане и първите десетилетия на свободна България

Автор: Атанас Коев

На 4 април се навършват 100 години от смъртта на митрополит Гервасий –  изявен висш български духовник от периода на нашето Възраждане и първите десетилетия на свободна България, оглавявал дълги години Сливенската епархия и ръководил дейността й. Той е участик в национално-освободителното ни движение и укривател на редица наши големи революционери по време на турското робство.

Видният наш духовен водач е роден през 1838 г. в Габрово, като светското му име е Генчо. Първоначално момчето учи в родния си град в прочутата по това време Априловска гимназия. Впоследствие през 1854 г., едва 16-годишен заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир.

След четири години, през 1858 г., Генчо приема монашески сан и получава духовното име Гервасий. На следващата година младият духовник е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да учи в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея.

След като приключва с образованието си бъдещият митрополит на Сливенска епархия е назначен за игумен на Араповския манастир „Света Неделя“, намиращ се близо до Станимака (дн. Асеновград). Там в продължение на шест години отец Гервасий развива активна и плодотворна просветителска дейност-основава в манастира и ръководи неделно училище, в което буди националното самосъзнание на българските деца от този край.

В края на 60-те години на XIX век видният наш духовник се включва активно в национално-освободителното движение на българския народ срещу османските поробители.

В ръководения от него Араповски манастир често намират убежище и подслон редица наши видни революционери от този период, сред които са Апостола на свободата Васил Левски и бъдещият войвода от Априлското въстание Георги Бенковски и др. Игуменът с риск за живота си укрива бунтарите, като ги снабдява с дрехи и храна и всячески се стреми да подпомага народополезната им дейност. Той особено тежко преживява залавянето и обесването на дякона Левски, с когото преживе установява дружески отношения.

През 1873 г. Пловдивският митрополит Панарет ръкополага отец Гервасий за епископ и го взема при себе си в митрополията в града на тепетата, където той остава в продължение на цели десет години.

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. и турските зверства и издевателства над българското население епископ Гервасий се включва дейно в акцията за събиране на помощи за пострадалите райони по време на бунта. В същото време той отказва да подпише Благодарствен адрес до султана, с което си навлича гнева на турските власти.

След освобождението ни от турско робство видният наш духовник работи неуморно за укрепването на църковните дела в Княжеството. Заради големите му заслуги към православната ни църква през 1897 г. епископ Гервасий е назначен от Светия синод за митрополит на Сливенската епархия, като остава на този пост до смъртта си.

Като митрополит отец Гервасий развива огромна благотворителна дейност и полага много грижи за изпращането на учение в Русия на редица способни и талантливи български младежи.

Сливенският митрополит Гервасий умира на 4 април 1919 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за укрепването и развитието на Българската православна църква.


В категории: История , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки