На 4 април се навършват 100 години от смъртта изявения български духовник от периода на нашето Възраждане и първите десетилетия на свободна България
Автор: Атанас Коев
На 4 април се навършват 100 години от смъртта на митрополит Гервасий – изявен висш български духовник от периода на нашето Възраждане и първите десетилетия на свободна България, оглавявал дълги години Сливенската епархия и ръководил дейността й. Той е участик в национално-освободителното ни движение и укривател на редица наши големи революционери по време на турското робство.
Видният наш духовен водач е роден през 1838 г. в Габрово, като светското му име е Генчо. Първоначално момчето учи в родния си град в прочутата по това време Априловска гимназия. Впоследствие през 1854 г., едва 16-годишен заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир.
След четири години, през 1858 г., Генчо приема монашески сан и получава духовното име Гервасий. На следващата година младият духовник е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да учи в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея.
След като приключва с образованието си бъдещият митрополит на Сливенска епархия е назначен за игумен на Араповския манастир „Света Неделя“, намиращ се близо до Станимака (дн. Асеновград). Там в продължение на шест години отец Гервасий развива активна и плодотворна просветителска дейност-основава в манастира и ръководи неделно училище, в което буди националното самосъзнание на българските деца от този край.
В края на 60-те години на XIX век видният наш духовник се включва активно в национално-освободителното движение на българския народ срещу османските поробители.
В ръководения от него Араповски манастир често намират убежище и подслон редица наши видни революционери от този период, сред които са Апостола на свободата Васил Левски и бъдещият войвода от Априлското въстание Георги Бенковски и др. Игуменът с риск за живота си укрива бунтарите, като ги снабдява с дрехи и храна и всячески се стреми да подпомага народополезната им дейност. Той особено тежко преживява залавянето и обесването на дякона Левски, с когото преживе установява дружески отношения.
През 1873 г. Пловдивският митрополит Панарет ръкополага отец Гервасий за епископ и го взема при себе си в митрополията в града на тепетата, където той остава в продължение на цели десет години.
След погрома на Априлското въстание през 1876 г. и турските зверства и издевателства над българското население епископ Гервасий се включва дейно в акцията за събиране на помощи за пострадалите райони по време на бунта. В същото време той отказва да подпише Благодарствен адрес до султана, с което си навлича гнева на турските власти.
След освобождението ни от турско робство видният наш духовник работи неуморно за укрепването на църковните дела в Княжеството. Заради големите му заслуги към православната ни църква през 1897 г. епископ Гервасий е назначен от Светия синод за митрополит на Сливенската епархия, като остава на този пост до смъртта си.
Като митрополит отец Гервасий развива огромна благотворителна дейност и полага много грижи за изпращането на учение в Русия на редица способни и талантливи български младежи.
Сливенският митрополит Гервасий умира на 4 април 1919 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за укрепването и развитието на Българската православна църква.
