Той е един от малцината наши историци, специализирали последователно в три престижни европейски университет – Мюнхенския, Оксфордския и Кембриджкия
Автор: Атанас Коев
На 22 декември се навършват 125 г. от рождението на Янко Тодоров – един от изявените български учени историци от 20-те до 50-те години на ХХ век, дългогодишен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е сред големите ни специалисти по стара история на нашите земи.
Бъдещият историк е роден в Пещера на 22 декември 1893 г., като първоночално учи в родния си град, където завръшва основно и средно образование. След това се записва да следва история в Софийския университет. Дипломира се с отличие и е изпратен на специализация в Германия. В Мюнхенския университет специализира стара история на света и класическа филология. Впоследствие продължава специализацията си по същите науки във Великобритания, в престижните Оксфордски и Кембриджки университети.
В средата на 20-те години на ХХ век Янко Тодоров се завръща в България и се отдава на научна и преподавателска работа. Младият историк е привлечен като асистент в Катедрата по стара история на Софийския университет, където прави блестяща кариера – от 1932 г. е доцент, а от 1933 г. професор по антична история. Научните му интереси са насочени основно към старата история на българските земи.
Видният български историк умира на 10 май 1951 г. в София, на 57-годишна възраст, в разцвета на творческите си сили. Въпреки това той ни оставя богато научно наследство, като по-важни негови трудове са: „Паганизмът в Долна Мизия“, излязъл от печат през 1928 г., „Тракийските царе“ (1933 г.) и „Античната култура в България“ (1942 г.), в съавторство с Иван Велков и др.
С дейността си като учен историк професор Янко Тодоров оставя трайна диря в българската историческа наука и по-конкретно в изследването на античната история на нашите земи. Той е един от малцината наши историци, специализирали последователно в три престижни европейски университет – Мюнхенския, Оксфордския и Кембриджкия.
