Как една потомка на Асеневци се озовава в харема на султан Баязид


Как една потомка на Асеневци се озовава в харема на султан Баязид
Акрополът в Салония
17 Ноември 2018, Събота


Праправнучката на Иван Асен III - Мария, е дъщеря на графа на Салона и се отличавала с неземна красота

Автор: Диана Славчева

Името на султан Баязид I Светкавицата е черно за българите – това е завоевателят, който превзема столицата Търново, а последният български цар Иван Шишман – дотогава предан васал на султана, е убит, при което България окончателно загубва независимостта си и става провинция на Османската империя.

Него го интересували основно от три неща: данъците, армията и жените. Времето между завоевателните си походи прекарвал в столицата, която по негово време е Одрин, отдавайки се най-вече на оргии и пиянство.

В енциклопедиите обикновено се посочват само 4-5 от неговите съпруги.  В действителност в харема си имал 12 жени, две от които му раждат деца – общо 9, като  негови са и още 10 незаконнородени отрочета от неизвестни на хрониките майки.


Баязид I Светкавицата

По ирония на съдбата една от жените му – Мария Фадрик, е потомка на българския царствен род на Асеневци. По майчина линия тя е праправнучка на Иван Асен III.

Нека накратко проследим родословното й дърво.

Иван Асен III е внук на Иван Асен II и едно от децата на първородния му син Мицо, чиято майка е Ирина Комнина. Иван Асен III се жени за Ирина Палеологина, от която има 7 деца. Едно от тях е синът му Андроник (1316-1321), който след няколко успешни военни операции отвоюва от латините редица райони в Пелопонес.

Името на неговата съпруга не е известно, но той оставя потомство от двама сина и две дъщери. Едната от тях – Ирина Асенина, се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин. От брака им се раждат шест деца. 

В историята като най-известна остава тяхната дъщеря Елена, която пък се венчава за друг един византийски василевс – Йоан V Палеолог.

Много любопитна и малко популярна е обаче съдбата на потомците на нейния брат Матей Кантакузин, който през 1353 г. е провъзгласен за император. По-късно той е принуден да абдикира и се мести в Морея, където управлява брат му Мануил, а след неговата смърт сам става управител на Морейското господство, като после преостъпва властта на сина си Димитър I Кантакузин.

Съпруга на Матей е Ирина Палеологина, внучка на Андроник II Палеолог, който пък е брат на жената на Иван Асен III. Баба й - Йоланда (Ирина) Монтферат, по майчина линия пък е от известен владетелски кастилски род. Тя е внучка на краля на Кастилия и Леон Алфонсо Х Кастилски Мъдрият (по-късно тази кастилска връзка ще продължи с венчавката на матвеевата щерка за кастилец, но за това ще стане дума по-нататък).

От толкова много Елени и Ирини човек може да се обърка, затова ще приложим за пригледност едно родословно дърво на Асеневци, взето назаем от тритомната "История на България" на Иван Божилов и Васил Гюзелев.



Да видим обаче какво става с дъщерята на Матей Елена Асенина. През 1361 г. тя се премества заедно с баща си в Морея, където впоследствие се жени за Луи (Людовик) Фадрик – граф на Салона.

Въпросното графство е създадено на територията на днешна централна Гърция от кръстоносците след края на Четвъртия кръстоносен поход. Столица му е едноименият град Салона (дн. Амфиса), наречен така от франките.

Една любопитна подробност за това населено място, която научаваме от хрониката на монаха Евтимий от Галаксиди, е, че в края на Х в. то е нападнато и завладяно от българите, най-вероятно по време на един от походите на Самуил. Апропо, това е и първият град в османската провинция Румелия който се вдига на въстание срещу турците, завършило с победа през 1821 г.

След това отклонение отново ще се върнем в XIV в., когато го управлява съпругът на тази Елена, в чиито жили тече кръвта на Асеневци.


Салона през XIX век

Луи е внук на основателя на рода Фадрик – дон Алфонсо, каталунски дворянин, който бил генерален викарий на херцогство Атина и също граф на Салона. Той запазва към името си и фамилното прозвище Арагон. Фадрик е изменено по каталунски от бащиното му Фредеричи.

Когато през 1382 г. Луи умира, вдовицата му Елена поема властта в Салона. През 1388 г. крал Хуан I Арагонски й предлага да управлява крепостите около Атина, при условие, че ще защитава града. Според някои сведения, тя е властвала в Салона като регентка на дъщеря си Мария.


Фамилният герб  на Луи Фадрик

Византийският историк, родом от Атина – Лаоник Халкокондил, автор на знаменития десеттомен труд „Доказателства на историите“, описва Мария като много красива девойка. Мнозина знатни ергени се надпреварват да й искат ръката. Сред тях бил и синът на генералния викарий виконт Рокаберти – Бернадух. Бракът с него на практика бил уговорен и дори благословен от крал Педро IV Арагонски, известен и като Церемониалния, но смъртта на Луи осуетява осъществяването на това намерение.

Благоволението на Мария потърсил и неизвестен син на Симеон Урош, полубрат на Стефан Душан (според британския византолог Доналд Никол, става дума за Стефан Фалсалос). Но крал Педро написал възмутено писмо до Елена, в което я упреква, че иска да омъжи дъщеря си за чужденец.

През 1390 г. се пристъпва към уговарянето на брачен съюз на Мария с Матю (Матвей) Монкада, син на каталунеца Уйлям Раймонд от Монкада, но и тази венчавка не се състои.

Сега съдбата на васалното на Каталуния графство Салона, което в периода 1380-1381 г. е най-могъщото в централна Гърция, зависела тъкмо от брака на тази праправнучка на Иван Асен III.

Междувременно, както се твърди, Елена Асенина не била много долюбвана от народа и когато ордите на Баязид нападат Салона, жителите мирно и доброволно предават ключовете на града на турците.

Това, според едно писмо на флорентинеца Нерио I Ачайоли, херцог (дук) на Атина, изпратено до брат му Донато на 20 февруари 1394 г., става или в края на 1393 г., или в началото на следващата година.


Нерио I Ачайоли

По сведения на Халкокондил, след като османците влизат в града, Елена и дъщеря й Мария са взети в султанския харем. Много е вероятно майката да е престояла в него съвсем малко или въобще да не е стъпвала там, тъй като умира през 1394 г. на преклонна за времето си 67-годишна възраст. Името й не се появява в дългия списък с жените на Баязид, докато Мария убедително присъства в него, назована като Мария хатун – женска титла, с която се кичели султанските съпруги.

По-нататъшната й съдба остава неизвестна. При всички случаи, тя не ражда дете на султана, с което тази клонка от родословното дърво на Асеневци е „прекършена“, образно казано, и й е сложен край.

В генеалогичните списъци името й може да се срещне като Мария Османоглу Фадрик и зад него трудно някой ще заподозре, че се крие една жена, горда потомка на Асеневия род. Но в онези смутни времена не е необичайно български аристократки да сключват бракове не само с византийци и други европейски аристократи, но и с османски велможи. Сестрата на дядо й Матей – Теодора, се омъжва например за султан Орхан I Осман и нейният син Халил, ако не е бил убит от полубрата си Мурад I, като нищо е щял да седне на османския престол на мястото на Богоподобния.

Но това вече е друга история...


В категории: Новини , История , Средновековие

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки