На второ място сме в Европа по ресурс на минерални и изворни води


На второ място сме в Европа по ресурс на минерални и изворни води
24 Август 2018, Петък


Освен с красивата си природа, вкусна храна и вино, страната ни от векове е известна с високите качества на своите води


България е втората европейска държава след Исландия по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества. Освен с красивата си природа, вкусна храна и вино, страната ни от векове е известна с високите качества на своите води, които са подходящи както за профилактика на различни заболявания, лечебни и спа-процедури, така и за ежедневна консумация.

Най-значимите водоизточници с доказани характеристики на минералните води са около 500 на брой, хиляди са и находищата на натурални изворни води. България има по-голям брой естествени източници на квадратен километър площ от доста по-големи от нея страни като Италия, Испания, Англия и Франция  .

По думите на проф. д-р на геоложките науки Костадин Щерев, страната ни е изключително богата на подземни минерални води. Според него, ако се сумира общият дебит на подземните минерални извори в България, той би могъл да надхвърли количеството на всички бутилирани води в света. Общият годишен обем на запасите на минерални води у нас, които могат да бъдат използвани, е над 100 млн. кубични метра, но едва 6% от тези находища са добре проучени .

Към момента общият брой на регистрираните находища в страната е 146. Тези, които са предоставени за бутилиране са 15, от които 14 се използват ефективно. Капацитетът на находищата е 4185 литра в секунда или около 132 милиарда литра годишно – дебит, който в пъти надвишава средногодишното потребление на бутилирани води в света, равняваващ се на около 45 милиарда литра.

От огромното богатство на води в страната ни обаче реално се използват едва 30%. Останалият ресурс остава свободен, вместо да се оползотвори с цел ръст на индустрията и туризма. А българските води могат да бъдат наша визитна картичка пред Европа и отличителна характеристика, която да изгражда дългосрочен имидж на България.

Наред със своите балнеологични и лечебни свойства българските води са изключително интересни като състав и предпочитани заради питейните си качества.

По своята физико – химична характеристика в България практически са застъпени почти всички познати в природата води. Формирани в продължение на векове, те са специфични за региона, от който произлизат – например Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и др., като от древността до днес са били използвани за лечение и профилактика на многобройни заболявания – стомашно-чревни, бъбречно-урологични, чернодробно-жлъчни, обменни и др.

Въпреки високото качество и разнообразие на българските бутилирани води, редица търговски обекти, ресторанти и заведения избират да работят с чужди марки и да предлагат вода на по-високи цени, внос от Италия, Франция или съседни балкански държави като Македония и Сърбия, вместо да промотират родното качество.

Статистиката сочи, че около 15 до 30% от въглеродните емисии, които бутилиращата индустрия в Европа генерира, се дължат на транспорта и доставките на вода на дълги разстояния, включително в чужбина.

Ето защо отговорният бизнес търси начини да намали отпечатъка от дейността си върху околната среда чрез редица мерки: промотиране на родната продукция; алтернативни форми на транспорт; въвеждане на квоти за използваното гориво и изминатите разстояния и др.
Все пак българските потребители предпочитат родното качество и познатия вкус.

Делът на произведените в България бутилирани води за първото полугодие на 2018 г. е над 99%. Основните фактори, определящи покупката на бутилирана вода от потребителите в България са: доверие към марката, вкусът на водата и чистотата на нейния произход.


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Приятел на България
24.08.2018 19:29:59
0
0
Што се отнася до "кодифицирането" на "македонски" "език", сръбските олигофренски политици и "езиковеди" не са си дали сметка че признаването на съществуането на такъв "език" от тях означава че те се откажат от сръбщината на торлашките говори, тоест на преходните българо-сръбски говори. По чисто езиковедски критерии тези говори приличат много повече на "македонски" "език", отколкото на сръбския, даже отколкото на (източно)българския.
Така че сърбите би трябвало да се откажат от торлашката си територия в полза на БЮРМ, поне според "логиката" на техните "езиковеди" и политици.
Примери:
на "македонски" "език" и на торлашки (а и на шопски) се казва "сакам", на (източно)български "искам", на сръбски "хочю"
на "мк" и торлашки "убаво", на източнобългарски "хубаво", на сръбски "лепо"
"македонски" и торлашки одим, източнобългарски ходя, сръбски ходам
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки