Поповци са категорични, че именно тук е родното място на именития българин и дори могат да посочат точно къде е било бащиното му огнище
Автор: Диана Славчева
Със заупокойна молитва в местния храм „Свети Георги“ в боляровското село Попово бе поставено началото на тържественото честване на 197 години от гибелта на един от най-забележителните българи – легендарния Индже войвода.
За да се съхрани паметта на войводата и за идните поколения местните краеведи разказаха пред препълнената зала в бившото училище за живота и делото на Инджето и приведоха много данни, че именно хайдушкото село Попово е неговото родно място.
Нека припомним, че за това къде е било бащиното огнище на славния войвода претендират още две населени места - Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево, в Одринския вилает) и Сливен. Историческите данни обаче сочат, че в Града на стоте войводи Инджето отива вече 5-6 годишен, след като останала вдовица, майка му се омъжва повторно в Сливен.
Според доц. Мильо Петров има достатъчно доказателства - като се почне от първия биограф на войводата - Г. С. Раковски, и се премине през фолклора и преданията (Индже войвода е може би най-често възпявания в народните песни хайдутин) и се стигне до различни документи и предметно-веществени доказателства, сочещи Попово село за негово родно място.
Местните жители имат намерение да продължат с различни инициативи и занапред да поддържат жива паметта за славния си земляк. Те се канят да подредят музейна сбирка, посветена на него, а учреденото от видни общественици от селото Сдружение „Стоян Индже войвода“ планира да възстанови и родната къща на този забележителен българин.
Не само че се знае точно, къде е била тя, но и преди години на мястото, където се е намирала е поставена паметна плоча, пред която в тържествения 14 юли, когато се почете годишнината от смъртта на тази легендарна личност от нашата история, бе отрупана с венци и цветя от признателните потомци и гости на събитието.
Землището на село Попово е било населено от древни времена. В околностите му има над 20 тракийски могили. Най-голямата от тях е проучена от Даниела Агре през 2007 г.
През вековете то се развива като бунтовно населено място и не случайно е било наричано "хайдушкото село". Някога то било много оживено. През 80-те години наминалия век жителите му надхвърлят 2000 души, докато днес в него живеят малко над 300 човека.
Бившето училище, което днес не функционира, в миналото е имало по две паралелки от випуск. Сега малкото останали в него ученици се извозват с автобус до училището в близкото Стефан Караджово.
Днешните поповци се заричат да върнат славата му и да запазят и за идните поколения паметта на своя именит съселянин Индже войвода, наричан в народните песни "юнак над юнаците, хайдутин над хайдутите, войвода над войводите", както и "юнак со звезда на чело".
