На гроба на Макгахан пише: „Освободителят на България"


На гроба на Макгахан пише: „Освободителят на България"
08 Юни 2018, Петък


На 9 юни се навършват 140 години от смъртта на специалния пратеник на „Дейли нюз” в България по време на потушаването на Априлското въстание

Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска

И до днес името на специалния пратеник на „Дейли нюз” в България по време на потушаването на Априлското въстание - Джанюариъс (Януари) Макгахан, е много популярно у нас, но историята на краткия му 34-годишен живот е почти неизвестна.

На 9 юни се навършват 140 години от неговата смърт, което е един добър повод да си спомним за него и да разкрием подробности от неговото житие и битие.

Той се ражда на 12 юни 1844 г. в старата ферма „Гълъбов хребет” в близост до Ню Легсинтън в щата Охайо. Преди да се пресели от Ирландия в Америка баща му Джеймс Макгахан е служил в кралския флот на борда на кораба „Норъмберланд”, който през далечната 1815 г. откарва Наполеон Бонапарт към заточението му на остров Света Елена.



От първия си брак Джеймс има 9 деца, но след като съпругата му Флоранс умира, той се жени повторно за 30-годишната Хенриета Демпс. Тя му ражда още трима наследника – Джанюариъс, Аугустус и Джон.

Когато бъдещият журналист е на 7 години, баща му умира и „порасналият достатъчно” първороден син започва да помага на майка си в издръжката на осиротялото семейство. Покрай трудностите той проявява силен дух и развива у себе си голяма любознателност и всестранни адреси към всичко, особено към литературата и дори създава около себе си литературна младежка група.

През 1868 г. решава да замине за Европа да учи езици и право. Установява се в Брюксел. Но съдбата му поднася изненади и той се включва във Френско-пруската война, а после заминава за Русия, където участва в експедиция в Сибир и в Казълкулската пустиня в Средна Азия, през която минава със сподвижника си – американеца Юджийн Скайлър. В Сибир се запознава с полковник Михаил Скобелев – известния по-късно генерал, с когото стават близки приятели и дори участва с него в Руско-турската война до последния си ден...

По време на престоя му в Русия у него пламва първата любов. Джанюариъс се влюбва в една от трите дъщери на руската дворянска фамилия Елегини – Варвара, която често му превежда поверителни писма от руски на френски. „Бяхме решили да се оженим след завръщането му от Южна Русия” – пише тя. Но той отново потегля на път – Женева, Кьолн, Париж... Варвара изгубва връзка с него, но най-после успява да го открие във френската столица и след няколко седмици двамата се женят. „Завърнахме се в Петербург през пролетта на 1873 г. През април аз придружих моя съпруг и неговия спътник Юджийн Скайлър  - секретар в американската легация – до Саратов, почти до границата с Азия” – подробно разказва тя.

След месеци той пак е в неизвестност и така целият им брачен живот минава с кратки щастливи епизоди на семейно щастие. На 13 август 1873 г. се ражда синът им Павел (Пол).
През 1875 г. Макгахан отново е на път – сега е изпратен с парахода „Пандора”, за да опише експедицията през Беринговия проток към Тихи океан, която търси тленните останки на сър Франклин.

Събитията в България през 1876 г. го отправят към най-горещата точка в Европа. По този повод съпругата му пише: „По това време до нас стигнаха слуховете за събитията, станали в България. Този път Макгахан бе призован за кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз”... Когато напускаше обходените села в България, жени, деца и мъже целуваха ръцете му и молеха за помощ. „Няма да мине и година – казваше им той – и вие ще ме видите тук с руската армия”. Събитията потвърдиха неговите думи – продължава Варвара. – Разказите на Макгахан за ужасните изстъпления на бошибозуците разтърсиха целия английски и руски народ.

На масови събрания те бяха четени и неговата световна слава означаваше падане на правителството на Дизраели, налагаше на общественото мнение развързване ръцете на Русия за намеса и освобождаване на славянските братя от Турция. Така Макгахан става известен с името „Освободител на България”... „Аз останах в Париж заедно с Пол... до есента на 1876 г. Макгахан ми писа от Цариград, че не може да напусне Турция и искаше да отида с детето в Букурещ. Аз сторих това...”

Джанюариъс не е само страничен наблюдател на случващото се у нас. Той обхожда всички окървавени места. Неговите репортажи, писма и телеграми описват жестоки картини. По думите на съвременниците му те са „крупно явление в европейската литература”.

Макгахан става очевидец на ужасяващи гледки, които не може да забрави до края на дните си. Самият той става войник в руската армия и грижейки се да болни от тиф свои руски приятели, се разболява и умира едва 34-годишен. „Тази болест върлуваше в Сан Стефано, където Макгахан ходеше да види ген. Скобелев – пише Варвара. – Научих от д-р Петерсон, че мъжът ми е болен от тифус. Докторът дори не скри, че Макгахан умира и предложи да го видя, когато е заспал. Той почина на 9 юни 1878 г.”

Малко се знае, че на надгробната му плоча е написано „Освободителят на България”.

Журналистът прави неимоверно много, за да разобличи турския варваризъм и да отвори очите на английския премиер Дизраели за бруталните истини, тъй като той не е вярвал в дивашкия садизъм на Османската империя.

Всъщност истината за турските зверства се появяват в „Дейли нюз” още през юни 1876 г. в две дописки на постоянния кореспондент Едуин Пиърс. Но в парламента Дизраели с подигравка отхвърля тази информация. Официозите в Англия не остават назад и наричат сведенията на Пиърс „сензационни и недостойни за внимание клюки”. Именно тогава директорът на „Дейли нюз” изпраща като свой специален пратеник в България Макгахан – за да потвърди или отхвърли изнесеното във вестника.

Десетте дописки на американеца от ирландски произход буквално взривяват общественото мнение на Острова. Дотогава Дизраели твърдоглаво настоява, че имало издевателства и от двете страни, че българското въстание било изцяло „чуждо подстрекателство” и яростно защитава турското правителство и армия, която според него само въдворявала „ред”.

Английското общество изразява гневно несъгласие с политиката на Англия и бездушието на властниците й. Жените от Ковънтри правят петиция в подкрепа на страдащите българи от над 100 страници. Дописките на Макгахан са преведени на почти всички езици. Целият свят е ужасен. Английската кралица обаче остава невъзмутима и изпраща свой портрет на султана в знак на приятелство.

Власт и общественост застават на две противоположни позиции, но журналистиката успява да докаже истината. Шест тома с документи, дописки, меморандуми и резолюции пълнят Форин офис.

Заслугите на Джанюариъс Макгахан за освобождението на България са несъмнени. Затова, нека сведем глава в знак на признателност пред неговото велико дело в полза на страната ни.


В категории: Новини , История

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
MUNCHO
09.06.2018 12:21:40
0
1
NA TOZI 4OVEK BALGARIJ DALZI EDIN OGROMEN PAMETNIK V TZENTARA NA SOFIJ! I SAS SASHTIJT NADPIS-,,LIBRADOR,,OSVOBODITEL NA BALGARIJ!BEZ NEGOVITE REPORTAZI SVETAT NJMASHE DA ZNAE
ISTINATA,A RUSIJ NJMASHE DA IMA POVOD ZA VOINA S OSMANSKATA IMPERIJ!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки