Във всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква ще се отслужва молебния канон към света Богородица
Автор: Десант
Светият синод призова православния български народ "в тези дни на тежки духовни изпитания на вярата и съвестта... с усърдна молитва да изпроси Божията помощ да не бъде приета Истанбулската конвенция", която, според владиците, би довела до „духовна смърт”.
Днес, 23 януари, представителите на висшия клир у нас, са взели решение извънредно всекидневно във всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква – Българска Патриаршия да се отслужва молебния канон към света Богородица.
След светата Литургия от църковния амвон на 28 януари т.г. – Неделя на митаря и фарисея, навсякъде в българските храмове ще бъде прочетено обръщението на Светия синод относно Истанбулската конвенция и призива им тя да не бъде ратифицирана от народните ни избранници.
Междувременно, освен обръщението, което разпространи вчера, 22 януари, Светият синод, оттам по-рано днес обявиха и становището на Българската митрополия относно въпросния документ.
То започва с библейската истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“ (Битие 1:27), след което от митрополитите, начело с патриарх Неофит заявяват, че Синодът е против въвеждането чрез Истанбулската конвенция на понятия, несъвместими с българския обществен ред, непознати в националната ни правна система, както и срещу прокарването на идеи, несъвместими с вярата на Светата Православна църква.
Изхождайки от азбучната истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им, българските владици са положили усилия да преброят колко пъти в Конвенцията са употребени термините „джендър” (gender) и „пол” (sex). Те отчитат при това, че определението „джендър” се отнася до пол, различен от биологичния, „защото последният няма потребност от легална дефиниция".
„Общо в Конвенцията терминът „джендър“(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие „джендър”(gender), а в българската версия се употребява само „пол“.
В „Обяснителния доклад” към документа пък терминът „джендър”(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът „пол”(sex) и производните му - само 89 пъти.
„Съществуването на определение за „пол“ или ”(gender)" в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне" - изтъкват от Светия синод на БПЦ.
Самият факт, че Истанбулската конвенция поражда спорове в българското общество относно понятия, които въвежда, буди тревога, категорични са митрополитите. Те са категорични, че Българската православна църква „не приема узаконяването на категории като „джендър”, „джендърна идентичност”, полът като „социално изградени роли”, „джендърно разбиране”, „нестереотипни джендърни роли” и пр."
В тази връзка владиците обръщат внимание също, че твърденията, че в конвенцията не се въвежда понятието „трети пол“, тъй като в определението за пол или (gender) в автентичния текст на Конвенцията се влага съдържание, различно от двата биологични пола, макар това да не е изрично записано като „трети пол“, звучат неубедително!.
„Некоректно е да се твърди, че понятието „пол“ или (gender) в автентичния текст се употребява само за целите на Конвенцията, тъй като най-общо в механизмите за нейното прилагане има редица задължения за промяна на националното законодателство" - казват от Светия синод.
И подчертават, че Българската конституция е ясна по отношение на принципа на недискриминация, включително и на основата на пол. Според чл. 6, ал. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Остава открит въпросът как се съвместява конституционното понятие „пол“ и понятието „пол“ по конвенцията, така както текстът е внесен на български език в Народното събрание?!" - питат владиците.
Те изразяват безпокойството си, че използваните изрази говорят за взимане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със „стереотипните роли за мъжете и жените” (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).
Цитиран е чл. 6 от Конвенцията, който не задължава държавите да прилагат “политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст!
Безпокойство предизвиква и т. 53 от „Обяснителния доклад” на Конвенцията, от който става ясно кои групи хора са включени в обхвата на защита – „Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри, травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите „мъжки“ и „женски.“
"Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание „на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола”, както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията „за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ - посочват още от Светия синод.
Оттам обръщат внимание, че по отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията й. По ратификацията на Полша има възражения от други държави - Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, т.е. тази декларация не се признава.
"В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено" - казват още митрополитите.
Те не отричат, че самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл.72, но, становището им е, че това е практически трудно осъществимо.
Затова от Светия синод изтъкват пред народните ни представители, че "всяка власт е от Бога и в обществото трябва да се постигне съгласие, което е за добруването на българския народ и е в съзвучие с мотото на българското председателство на Европейския съюз – Съединението прави силата".
Митрополитите са категорични, че България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие.
Затова отново призовават депутатите да се вслушат в гласа на народа и да не ратифицират Истанбулската конвенция, „чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата православна вяра, национални традиции и правна система".
