Забравената трагедия с разбилия се преди 34 години край Кривина самолет


Забравената трагедия с разбилия се преди 34 години край Кривина самолет
ТУ 134
09 Януари 2018, Вторник


Има ли връзка с инцидента една папка, попаднала на бюрото на Тодор Живков

Автор: Борислав Гърдев

Днес малцина свързват датата 10 януари с нещо друго, различно от щурма на родния ни парламент и началото на бунтовете срещу правителството на Жан Виденов през 1997 г.

Но 13 години по-рано, в 19,45 ч. на летище София се разиграва друга, не по-малко зловеща драма, която взема  смущаващо голям брой човешки жертви.

Трагедията се случва край софийското село Кривина, когато самолет ТУ 134 LZ 104 с 50 пътници на борда на връщане от Берлин е принуден да осъществи „сляпо кацане”, само по уреди.

Експериментът се оказва фатален.

Командирът на полета Георги Доганов се подчинява на указанията на проверяващия на летището, след което едно от крилата на аероплана засяга високоволтов проводник  над селото. Машината мигновено се запалва и разбива в краварника на местното ТКЗС.

Пристигналите линейки, коли на „Гражданска защита“ и на „Противопожарна безопасност“ стават неми свидетели на зловещия инцидент. Със задачата за ваденето на труповете от самолетния корпус са натоварени пожарникарите.


Мястото на катастрофата

Времето ще бъде оправдание за катастрофата, както и проведеното грубо кацане с претоварване на самолета.

По-късно ще се разбере, че не е имало никаква виелица и мъгла, че ценни минути са  загубени в чакането на колите на столичните пожарникари и че малко преди инцидента на площадката безпроблемно е кацнал друг самолет ТУ 134.

Покрай очевидните пропуски и допуснатите грешки става ясно, че всичките 50 пътници и екипажът на самолета загиват обгорени и овъглени, а пожарникарите са потушавали пожара с креда вместо пяна, като по този начин са умъртвили и тези пасажери, които все още са били живи!

Трагедията предизвиква моменталната намеса на партийно-държавното ръководство в делата на БГА „Балкан”.


Трагедията е отразена от БТА лаконично

Назначена е комисия, начело с Георги Атанасов, която за едно денонощие уволнява дисциплинарно 850 човека, като не са пропуснати и хората от наземните служби за полетите...

Такава свирепа чистка не познава никое ведомство в социалистическа България.
А предприетите крути мерки говорят за сериозността както на инцидента, така и на обстоятелствата, които са го предизвикали.

По-късно става ясно, че подтикът за катастрофата тръгва от една папка, попаднала на бюрото на Тодор Живков и касаеща Георги Вутев, полковник от ДС, зам.–министър на външната търговия и личен приятел на втория човек в дължавата Милко Балев.

Той отговаря за задграничната дейност на БКП и за персоналните назначения в чужбина. С негова протекция се дават права на български емигранти да продават родни стоки срещу прилични комисионни.

С част от тях са купувани скъпи подаръци за партийните велможи – като автомобили и бижута, а големите пари остават в зашифровани чужди банкови сметки, свързани с хора от върховете на властта.

Тодор Живков разбира, че е налице смущаваща корупция в особено големи размери, касаеща неговото близко обкръжение. Необходима е неговата бърза и сурова намеса.

Тя е осъществена през главата на вътрешния министър Димитър Стоянов, като за нея отговаря Григор Шопов, първи заместник – министър ва вътрешните работи и ръководител на ДС.

Шопов сформира работна група, която установява престъпна дейност на довереното лице на партийните фелможи Димитър Попов, който предвидливо е задържан в Берлин и  трябва да бъде  докаран в България.

Дългата му ръка на Григор Шопов стига и до Георги Вутев. Попов е в същия самолет, катастрофирал край Кривина, за когото вече е  подготвена заповедта за арестуването му.

Минути след катастрофата на летище София пристигат офицери от ДС, които прибират всички дневници, протоколи, магнитофонни ролки с 24-часовите записи, като по този начин прикриват следите на трагедията.

Като резултат от произшествието радарите на летището, останали от 1947 г., които не отбелязват точната височина на приземяващите се самолети, са подменени с нови.

Георги Вутев е разследван от небезизвестния подполковник  Симеон Спасов – същият, който 4 години по-рано разнищва далаверите около фонд „13 века България”.

През 1992 г. Спасов е арестуван и обвинен в предумишлено убийство на офицер от ДС, заедно с шефа на Военното разузнаване и бивш тъст на боса на „Мултигруп” Илия Павлов ген. Петър Чергиланов.

И става така, че както на 10 януари 1984 г. умира ключовият свидетел Димитър Попов, така на 8 март 2003 г. е застрелян и Илия Павлов, тогавашният господар на България, успял да вкара бившият си тъст Чергиланов и следователят Спасов в затвора, организирайки и обвинението срещу тях!

След смъртта на  Павлов проточилото се повече от 10 години дело срещу ген. Петър Чергиланов и следователя по собено важни дела Симеон Спасов е прекратено внезапно.
Осъденият за корупция Георги Вутев също вади късмет – Върховният съд го реаблилитира.

След трагедията при Кривина Георги Атанасов полетява към държавния връх – от 20 март 1986 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 19 юни 1986 г. до 9 февруари 1990 г. и  министър-председател на България.

През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби. Но  през 1994 г. е помилван от  президента Желю Желев и излиза на свобода.

А за 50-те загинали пътници и за екипажа на самолет ТУ 134 LZ 104 днес никой не си спомня...


В категории: Разследвания , История , Нова история

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Observer
10.01.2018 08:21:52
0
0
Доста неточни и изопачени факти...Все пак някои от нас бяха свидетели на това и работеха там. :((
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки