Каква е историята на църквата „Свето Богоявление" в „Етър"-а


Каква е историята на църквата „Свето Богоявление" в „Етър"-а
Снимка: ЕМО „Етър“
09 Януари 2018, Вторник


Вижте на какво е точно копие този храм

Автор: Десант

Църквата с училище „Свето Богоявление", която на 6 януари отбеляза своя храмов празник, е един от обектите в популярния Етнографски музей на открито „Етър", които предизвикват особен интерес сред посетителите.

Историята на тази светиня е тясно свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни, изтъкват от музея.

По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър" попадат на църквата „Свето Богоявление" в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 г., е обявена за паметник на културата с местно значение.

Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на рушащата се  радовска църква.

Речено-сторено, макар да минават години, докато замисълът бъде реализиран.

„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 г. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит", разказа в сайта на музея Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър".

Тя припомня, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.

„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер", уточнява Величка Илиева.

Църквата „Свето Богоявление" е изградена в ЕМО „Етър" през периода 1998-2004 г. Със средства се включва голяма част от габровската общност – фирми, институции, майстори. Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.

Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители. Новите икони са платени със средства на „Етър"-а.

Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.

Храмът е осветен на 24 юни 2006 г. от Великотърновския митрополит Григорий. 


В категории: Добри Вести , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки