Един от последните самураи размахва меч за освобождението на Плевен


Един от последните самураи размахва меч за освобождението на Плевен
10 Декември 2018, Понеделник


При гледката на страшния военоначалник с развято кимоно, турците побягвали с молитви към Аллах да ги спаси от „Дявола с изрязаните очи“

Автор: Диана Славчева

На 10 декември 1877 г. след петмесечна обсада пада Плевен. Това е краят на най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. 

Малко известно е, че по време на тази война за освобождението на българите от омразния турски гнет се бият и представители на други националности, освен руската - румънци, финландци, поляци, норвежци, чехи, осетинци, казаци, чеченци... В боевете при Шипка взимат участие гарибалдиецът Франческо Рива и още двама италианци - Алфонсо Иноченца и Леоне Кандоре, които по-късно остават да живеят в България и са обявени за почетни граждани на Шипка.
.
За освобождението на Плевен се сражава пък куцият френски художник Марсел льо Фер. Но един от най-екзотичните чужденци, който се бие там с турците, е... японецът Ямадзава Каран (1846-1897), известен и като барон Сейго Ямадзава. Смята се, че той е и първият пришълец от Страната на изгряващото слънце, стъпил на българска земя.

По време на обсадата на Плевен самураят, който се явява генерал-майор от руската армия, е командир на взвод. Той е завършил руското юнкерско училище и прекарва в служба в редовете на руските войски близо 11 години.  

Жълтокожият офицер е размахвал на бойното поле не остра сабя, а истински самурайски меч. Но всъщност почти не му се е наложило да го използва, тъй като суеверните турци, съзирайки екзотичния военоначалник с развято кимоно и с присвити дръпнати очи, директно са си плюли на петите, призовавайки Аллах да ги спаси от „Дявола с изрязаните очи“.

Така Ямадзава успява да отблъсне атаките на фесоносците само с малобройна чета от петнадесетина героични юнаци. За смелостта си на бойното поле японецът е награден с Плевенски кръст и орден „Св. Равноапостол кн. Владимир“ ІV степен. Той е носител и на най-висшето японско отличие – Ордена на Хризантемата.

Ранен край Плевен, тридесетгодишният самурай е изнесен от мястото на полесраженията, след което е откаран обратно в Русия. Няколко години след това Ямадзава се завръща в родината си, където умира през 1897 г. на 51-годишна възраст.

Баронът се ражда през 1846 г.  в префектурата Кагошима, провинция Сацума. Неговият клан принадлежи към сацумските воини, които се отличават с висок боен дух и следват традицията на предците си, за които няма по-висша доблест на света от това да загинеш на бойното поле, бранейки някаква благородна идея.

Когато през 60-те години на XIX в. Япония постепенно започва да се отказва от предишните самурайски ценности и започва да строи живота на буржоазни основи, самураите от Сацума се възпротивляват на императорската политика. Избухва въстание. А сред воините идеалисти, продължили да спазват традициите от миналото, се оказва и младият Ямадзава - последният самурай.

През 1871 г. той все пак решава да се откаже от военната служба и заминава за САЩ, където се заема да изучава животновъдство. Но така и не става фермер. Той се връща в японската армия, където получава чин майор, а след това и подполковник. 

През 1874 г. той е изпратен във Франция като военен наблюдател. Пътят му на военен дипломат го отвежда в свитата на руския император Александър Втори като военен аташе на Япония. Когато избухва войната на Балканите, японският офицер си урежда аудиенция при Негово величество, който се съгласява да зачисли самурая в руската армия като поручик, командир на пехотен взвод. 

Така екзотичният воин се оказва сред бойците на Западния отряд, който се сражава край обсадения Плевен. 


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки